Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.07 23:09 - ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ РАЙОНА НА СЕЛО КАЛОТИНА И ДЕФИЛЕТО НА РЕКА НИШАВА
Автор: georgisirakov Категория: Регионални   
Прочетен: 2981 Коментари: 2 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Според историческите сведения, в периода X – XIII век царете Петър, Иван Асен II и Иван Александър са посещавали района. Това се потвърждава и от построените 13 храма, които са паметници на културата от национално или местно значение. Малката Света гора, обхваща територията на днешните общини Годеч и Драгоман и по-конкретно живописната долина и поречието на река Нишава.
През Второто българско царство и първите години на османското владичество района на поречието на река Нишава е голям манастирски център, част от софийската Света гора. Долината на Нишава става духовно средище на Западна България.
 През ранното средновековие скалните пещери в околността стават убежище на монаси. Един от тях е и Свети Сава. Легендата гласи, че когато тръгнал на път за Ерусалим, Великите пости го заварили на това място и той прекарал 40 дни в една пещера. Оттогава от скалата извира лековита вода.
 За първите сведения за Разбоишкия манастир може да се отбележи, че са от IV век. По това време пещерата, в която след това е изградена скална църква, се използва за скривалище от византийските войски. В края на Второто българско царство се изгражда манастирът, а пещерата се използва за извършване на обредни служби.
По време на Първото българско царство, възниква българското отшелничество. Първите отшелници, които се заселват тук, търсят пълно уединение. Това е първият етап от развитието на монашеството в този район. Следващия етап е, когато скалното отшелничество се развива в строгата му исихастка форма. Това е така нареченото скитско отшелничество. Третият период е, когато е изграден Разбоишкият манастир.
 Манастирското предание гласи, че манастирът три пъти е бил опожаряван. Последния път монасите били изклани, а манастирът бива обран и подпален. Само един от тях се спасил по чудо. Той се заел да го възстанови. Решил да построи църквата в ниското на полянката, но на сън Майката Божия го предупредила да изгради храма в скалите. „Там, де от векове ми се молите, там ще е вашата черква!”
Така посъветвала Света Богородица. Явила му се насън третата вечер, след като хората решили да сторят манастир до реката. Според легендата три дни поред местните зидали, копали, майсторили, а на сутринта виждали, че всичко е разрушено, а материалите за градежа откривали при пещерната ниша, където от векове се молели. Това се случило по времето на цар Иван Асен ІІ (1217-1241). България вече била отхвърлила византийското робство, била възстановена и патриаршията (1235), било решено да започне изграждането на Софийското Малосредногорие. Разбоишкият манастир дтанал част от свети обители в западните части на Второто българско царство. Нарекли го „Свето Въведение Богородично”. Това е еднокорабна, едноабсидна църква с малък олтар. Според специалисти изографисването ѝ е извършено  или от майстора, изографисал Боянската църква, или от негов ученик.
 Разбоишкия манастир е ограбван многократно. Преданието гласи, че старото поселище на манастира се унищожава от Драгомански васал на султана, който по народност е черкезин. През през 1570 г. васала събира турски башибозук и тръгва през с. Калотина, с. Беренде извор, с. Липинци, с. Чепърлинци, които ограбва и опожарява, след което унищожава Чипърлинския манастир. От манастира остава жив един монах, след като унищожава стълбата и успява да се скрие в пещерата, която се намира зад манастира. Башибозушката орда, след като не може да влезе в манастира, продължава пътя си като ограбва и опожарява Букоровския манастир, Годечкия манастир, Шумския манастир, Маломаловския манастир, Василовския манастир.
Игумена на манастира, отец Димитрий, пише: "В сравнителното неизвестното си хайдутуване тук невероятния капитан Матейчо отец води неравно сражение с многоброен противник през лято 1863-то. Да се знае кога нападнаха манастира тогава беше капитан Матейчо отец... Ох, запалих вощеничка на свети Тодор ради душеспасение... и Матей проводи Йовчо (роднина на Филип Тотю, заради който два пъти турците опожаряват манастира поради факта, че той след като някой българин се оплаче от турчин той отивал и възмездявал наранения) като му казва, че е убаво да ни проводиш и да се затвориш - 16 август 1863 г."
 Тук многократно са отсядали апостолът на свободата Васил Левски и неговия  сподвижник отец Матей Преображенски - Миткалото. През 1874 игумен на манастира става йеромонах Йоан, племенник на легендарния войвода Филип Тотю. Той е бивш легионер и сподвижник на Левски, бил е писар в легията на Георги Сава Раковски. През есента на 1875 тримата решават, че манастира е много удобно място за правенето на барут за бъдещото въстание. По-голяма част от барута на Априлското въстание е направен именно в Разбоишкия манастир. Но предател ги издал и в околностите му се появил турски аскер. По таен тунел игумен Йоан успял да изведе монасите надалеч, а той останал да брани святото място. Тежко ранен, той се моли на останалия с него отец: " Брате, погреби недостойните ми кости под пътя към храма, та хората да ме тъпчат че малко направих за Род и Родина..." Спасил се по чудо, отец Исай описва тези събития в свое писмо до братята от Преображенския манастир.
 Игумена на манастира тогава, отец Димитрий, пише: "В сравнителното неизвестното си хайдутуване тук невероятния капитан Матейчо отец води неравно сражение с многоброен противник през лято 1863-то. Да се знае кога нападнаха манастира тогава беше капитан Матейчо отец... Ох, запалих вощеничка на свети Тодор ради душеспасение... и Матей проводи Йовчо (роднина на Филип Тотю, заради който два пъти турците опожаряват манастира поради факта, че той след като някой българин се оплаче от турчин той отивал и възмездявал наранения) като му казва, че е убаво да ни проводиш и да се затвориш - 16 август 1863 г."
 Покойният Йордан Радичков разказва за един стенопис с дяволи в Разбоишкия манастир. На този стенопис, който вече не съществува, се виждал казан, в който се вари един грешник. До него дявол ръчка огъня под казана. „А отзад, сигурно някъде отдалеч, друг дявол носи дърва за огъня” – обяснявал с умиление Радичков за стенописа и въздъхвал – „Аз като умра, в такъв ад искам да ме мъчат”, като се смеел.
 Средновековна църква „Св.Св. апостоли Петър и Павел” в село Беренде е изградена по времето на цар Иван Асен II (1218-1241 г.). Ето и едно предание за тази средновековна църква: След битката при Клокотница, която се е състояла състояла на 9 март 1230 г., цар Иван Асен II (1195-1241 г.), омъжва втората си дъщеря княгиня Белослава, която била от първата му жена Анна, за подкрепяния от него сръбски крал Стефан Владислав. С този пореден, добре преценен политически брак, той укрепва западната си граница. Освен това, чрез новата сръбска кралица Белослава поставя сръбското кралство за десетилетие под българско влияние. За да уреди този брак, цар Иван Асен II минава по някогашния римски военен път по долината на река Нишава, ползван столетия преди и след него. За да си гарантира обаче запазването на българската държавност, в храма при село Беренде оставя атрибутите на царската си власт с военен отряд за охрана. Постъпва по този начин, защото отивал при сърбите на сватба, а не искал в случай на предателство от тяхна страна да лиши държавата от атрибутите на държавност. След сполучливо сключения брак на дъщеря си, цар Иван Асен II провожда зографи да изпишат царски малкият Божи храм... В негова чест ликът му, заедно с надпис са били изписани на храма: „Йоан Асен в Христа Бога благоверен цар и самодържец всем бългором и гръком”. Впоследствие този стенопис е свален, за да бъде съхранен в музей, но следите му се губят...
 Около II - III век от н.е. в района на днешния Чепърлински манастир е имало силно римско присъствие. Недалеч от манастира в минава един от двата римски пътя Via Diagonalis. Имало е и римско селище с военен пост, а мястото под него и до ден днешен носи наименованието Римското гробище. В селището най-вероятно е имало християнин, който е построил християнско светилище. Доказателство за това са намерените на мястото две византийски пограбални плочи, които датират VI-VIII век На едната от тези плочи има издълбан християнски кръст.
  Няма точни сведения кога е построен манастира Света Петка (Чепърлински манастир), но според преданието, първят монах е доведен в него да служи насила. Дядо Андрей е роден на 6 февруари 1880 в село Липинци. Той е бил на 38 години, когато през 1918 година на сън му се явява Св. Петка и му казва: "На тебе сме сложили ръка и трябва да отиде в местността Църквището и върху основите на стар манастир да съградиш нов." Той обаче не възприема насериозно съня и затова Св. Петка му се явява със същата заръка. На трето явяване светеца му казва: "Ако не изълниш тази заръка ще загубиш трима от семейството си". Той пак не послушал заръката и един понеделник съпругата му се разболява и в сряда умира. В петък пък умира 14 годишното му дете. За да спаси новороденото си бебе, дядо Андрей го харизва на бай Станко от с. Чепърлинци и този акт е запазен и е с дата от 1918 г. По този начин спасява детето, но за да се изпълни пророчеството умира неговия кон.
  След като се случва всичко това дядо Андрей отива на посоченото място и започва да први всичко според съновиденията - намира основите на стария храм и започва да гради сегашния. Там намира и двете византийски погребални плочи. След това изгражда камбанарията и Офицерската стая и в този завършен вид манастира е осветен през 1942 г.

 Първото чудо, което става в манастира е в наши дни. Нивата пред църквата е била на дядо Мито. През 1933 дядо Андрей сънува, че трябва да се поклони на Светите места. Връщайки се от Гроба Господен, получава свише видения и придобива пророчески умения. Отива при дядо Мито и му казва, че трябва да даде нивата в полза на манастира, но собственика отказва да я даде. Дядо Андрей е бил убеден, че ще се случи нещо лошо на човека, защото е изпитал Божия гняв върху собствения си гръб. Наказанието действително не закъснява - човека след два месеца да губи зрение,  след което ослепява. След като дядо Мито ослепял, повикал дядо Андрей да отиде при него и подарил нивата на църквата. След около половин година дядо Андрей сънува, че ослепелия старец трябва да престои в манастира две седмици. Идвайки в манастира, зрението му се възвръща до такава степен, че да се движи без придружител.
 Известно е, че Света Петка помага на хора с увредено зрение и повреден опорно-двигателен апарат.
 Средновековната църква „Св. Никола” в село Калотина датира от XIV век и е изградена по враме на царуването на цар Иван Александър (1331-1371 г.), като в нея се е състояла венчавката на царя за втората му съпруга, еврейката Сара, покръстена с името Теодора.
 Все още могат да се видят следните надписи: От запазените фрагменти от стенописи по външната, южна фасада на църквата - над малкия прозорец е открит надпис, който не е запазен напълно. Същия е свален и се съхранява в Националния археологически музей, като неговия текст гласи следното: "Изволением с....и сьврьшениемь, стго духа,иззида се и изписас...т/го/отец Ни/кола/ ва дни великого Йоа/н Алекса/ндър/...ратден...".

 Легенди и предания от района на село Калотина

Легенда за Йокина мома

През 1842 г. Ранчо Минев от село Обреновац, Пиротско след спречкване на неговия син със синът на Мустафа ефенди, се принуждава за напусне родната си къща и родното си село. Скоро пристигат в една от махалите на село Калотина. При тях идва Кръстю, местен жител, който след като разбира, че Ранчо и семейството му търсят убежище и покрив, подгонени от турците решава да им помогне. Много българи като тях са потърсили убежище в този планински район. Така е възникнала махала Бежанци. Съдбата на Кръстю и семейството му била сходна. Преди няколко години те живеели в Калотина. Имал хубава дъщеря. Мнозина от преминаващите през селото турци се опитвали да я вземат с тях, но тя твърдо отказвала с „не” или „йок” на турски. Станала известна като Йокина мома. това принуждава семейството и да се премести в махала Бърдо, тъй като там турци не ходили. Ранчо и семейството му остават да живеят в Бърдо. Така се събират на едно място семействата на Ранко и Кръстю, от два стари български рода. Децата им се сродяват и стават родоначалници на няколко поколения будни и родолюбиви българи!

 ЛЕГЕНДА ЗА КИРИНО ПАДАЛИЩЕ

 Тази легенда е от времето на турското робство. По това време, преди около 150 години, в махала Котелево на село Калотина е имало манастир. Според възрастни хора, тази махала е възникнала именно заради този манастир. И досега има местност „Манастира”.Запазени са част от основите на манастира, друго запазено няма. Пак по спомени на местни жители, в манастира е имало много животни. Както вече споменахме, махалата възниква около манастира. И легендата за Кирино падалище възниква в махала Котелево. Разказа я пра-пра-внучката на Киро, на когото е кръстено падалището. Той е имал къща в Котелево. В основата на къщата е имало голяма дупка. Един ден в Котелево идват турци. Киро обаче е разбрал за тяхното идване и скрива в дупката дъщерите си. След тях вкарва в дупката и няколко кози. Турците го попитали къде са дъщерите му. Той им отговорил, че ги е „хванала чумата и холерата”. Турците претърсили къщата, но не ги открили. Погледнали в дупката, но видели само козите. Ядосани от това нещо,извеждат Киро по пътя и стигат до мястото,където сега е разклона за Долно ново село и местността Равнище. Там го заклали. Оттам местността се нарича „Кирино падалище”.

Чешма „Будимир”

За съжаление тази чешма я знаят малко хора! Намира се между селата Липинци и Беренде извор, община Драгоман, Софийска област.
 Интересна е историята на това място и по-точно откъде идва името „Будимир”. По време на Руско-турската Освободителна война, руските войски достигат и до това живописно кътче от родината ни. Посрещнати са с голяма радост от местното население. И именно на това посрещане, предводителя на руснаците казва на висок глас - „Будеть мир!”, т.е.”Ще бъде мир!”. Така тези думи са запомнени от нашите деди и с течение на времето „Будеть мир” се превръща в „Будимир”! Така е кръстена и чешмата!

 



Тагове:   Калотина,   беренде,   будимир,


Гласувай:
5



1. kvg55 - georgisirakov,
09.07 23:20
Интересни местни истории, който трябва да предават на поколенията. В моето село също е имали и има будни краеведи.
цитирай
2. georgisirakov - Благодаря!
09.07 23:36
Благодаря!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgisirakov
Категория: Регионални
Прочетен: 120755
Постинги: 98
Коментари: 22
Гласове: 634
Календар
«  Декември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031