Замъчи се Божа майка, Коладе ле,
от Игнажден до Коледа, Коладе ле,
да си роди Боже чедо.
Родила го, изгубила го;
тръгнала й да го търси,
срещнала й тумба момци,
тумба момци коледари.
Срещнала ги, попитала ги:
- Ой ви, вази, тумба момци,
тумба момци коледари
видяхте ли моя сина?
- И да го срещнем, не го познаваме.
- Той е личен: на гърди му ясен месец
на глава му рой звездици!
- При ковача кон ковеше,
кон ковеше, кон яздеше.
Колко трева по полето,
толкоз имане в таз къща.
Колко звезди на небето -
толкоз здраве на тез стопани.
Две могили, Беленско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ).
Свети Георги освобождава три синджира роби
Тръгнал ми е свети Гьорги,
да си иде, да си обиде
зелен синор, зряло жито.
Обиде ги, назад се върна,
че си срещна три синджира,
три синджира клети роби.
Първи синджир тъй се моли,
тъй се моли на свети Гьоргя:
- Отърви нази от черно робство,
ще ти дарим добра дарба,
добра дарба - триста кравая!
Гьорги не ще триста кравая.
Втори синджир се на Гьорги моли:
- Отърви нази от черно робство,
ще ти дарим триста овни - витороги!
Гьорги не ще триста овни - витороги,
Гьорги иска сал едно бяло агне.
Трети синджир тъй се моли:
- Отърви нази от черно робство,
щетидарим триста ведра,
триста ведра руйно вино!
Гьорги не ще руйно вино,
руйно вино триста ведра,
Гьорги иска до три ведра.
Колкот трева по полето -
толкоз здраве в тази къща!
Две могили, Беленско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ).
Тъща залюбила зетя си
Имала мама, имала,
една дъщеря Маринка.
Привела зетя Никола,
тя го има за нея.
Тя на Никола думаше:
- Никола, зетко, Никола,
в зори рано да станеш,
да запрегнеш руси биволи,
рано на нива да идеш.
Кат си нива започнеш,
започнеш зетко, да ореш,
Маринка ще дойде,
ти да й главата отрежеш,
ний двама да се съберем.
Нал" я Никола послуша,
рано на нива отиде;
като си нивата започна,
ора Никола и плака...
Като нагоре погледна -
Маринка отгоре идеше;
през поле като вървеше,
росни си цветя береше,
по главата си ги редеше.
Кат" я Никола съгледа,
още повече заплака.
Маринка при него отиде
и на Никола думаше:
- Никола пръвна пръвнино,
защо си нивата ореш,
ореш, Никола, и плачеш?
- Маринке, мари Маринке,
майка ти ме накара
главата да ти отрежа,
и в бразда да я заровя.
Две могили, Беленско (Архив КБЛ-ВТУ).
Юнак и Слънце се надварват
Похвалил се Добър юнак
снощи вечер на кладенче,
пред момите, пред булките,
че си има харен коня,
харен коня, добър коня -
за ден вземал взема
за нощ вземал ясно небе!
Отде го зачу Ясно слънце
повикало го, попитало го:
- Ой те тебе, Добър юнак,
ази чувам, че си имал
добра коня, харен коня,
за ден вземал земи,
за нощ вземал ясно небе.
Хайде да се надбягваме;
ако ази тебе надбягам -
ще ти взема харен коня;
ако мене ти надбягаш -
халал да ти й мойта сестра,
мойта сестра Магдалина.
Добър юнак сън заюсна,
конче тропа - юнак буди:
- Ставай, ставай Добър юнак,
слънце зайде над икиндия.
Че си стана Добър юнак,
че възседна харен коня,
възседна го, препусна го,
че си стигна в слънчеви,
в слънчеви равни двори.
Отподир довтаса Ясно слънце:
- Ой ти тебе Добър юнак,
халал да ти й мойта сестра,
мойта сестра Магдалина.
Две могили, Беленско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ).
Български коледни благословии
Ой, коладе, мой коладе!
Тази нощ път пътувахме,
друм друмувахме;
нищо си нийде не найдохме.
Братя - Амин! ("Амин!")
Най си найдохме на този братец,
на този братец на къщата.
(...) да ни гади,
да ни гади, да ни хока.
Най ни дари добра дарба,
добра дарба - превит кравай.
Братя - Амин! ("Амин!")
На кравая кръс дукато.
Туй дукато, ако е медно -
медни му лъжици, медни му паници,
ако е сребро - сребро се ляло,
през къщи се преляло.
Братя - Амин! ("Амин!")
Този братец имал дор две волчета
като две ангелчета.
(...)
Този братец си имал люлчица,
в люлчица момченце-златозвънченце;
че то расло, расло, че порасло.
Братя - Амин! ("Амин!")
(...)
Че му станало, че му израсло
на долната устна дръндарски цирей,
та му е лесно жълта бъклица да носи,
на стар кум ръка да целува.
Братя - Амин! ("Амин!")
Две могили, Беленско (Архив КБЛ-ВТУ).
ИЗТОЧНИК:
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
