Българската част на село Долна Невля се намира в община Драгоман, Софийска област. Частта в Сърбия е към община Цариброд, Пиротски окръг. Габерска река се явява като разделителна граница както между България и Сърбия, така и между двете части на това разделено село.
Според академик Иван Дуриданов името на селото е с тракийски произход със значение вода, река, течение и т.н. Първо е било име на река, по-късно е наречено и селището. Според други изследвания в тази насока, името Долна Невля произлиза от българската форма невен, от която турската невна, изговаряна Невля.
Според публикация в сборника „Изследвания в чест на академик Димитър Дечев” – издание на БАН, името Невля е със славянски произход:
„ Към редицата старинни местни названия от предславянско време из покрайнината Бурел или по-точно в близко съседство с нея, трябва да бъде отнесено и Невля, което в съчетание с по-късен определителен елемент Долна и Горна означава днес 2 села, а именно с. Долна Невля в Годечка околия и село Горна Невля в Царибродска околия. През първото село протича Невлянска река, ляв приток на Бурелска река. Според покойния наш етнограф Ат. Илиев, названието Невля е от славянски произход.”
Съгласно Ньойския договор от 1919 г., границата минава през селото и го разделя на две части – българска и сръбска. Още 11 села са сполетяни от същата участ...
Поради това, от новата граница биват разделени много села от землищата им. В следствие на това, на югославска територия попада почти цялото село, а пък прилежащото му землище – обработваемите ниви, пасища, водопои и т.н. е от другата страна на границата, т.е. в българска територия. Долна Невля и още 16 села са пример за това.
Историческите сведения за Долна Невля са оскъдни. Така например, през XVI век някой си Заганос е притежавал село Долна Невля, което се състояло от 8 домакинства. Имало е една вдовица. Прихода е бил 560 акчета.
В ”История на Сръбско-българската война 1885 г.” е отбелязяно следното за района на Долна Невля:
„... На 2/14 ноември в 5.30 ч. командирът на Долноневлянският отряд получил известие за обявяване на войната и указание в случай на нужда да отстъпи към Долна Невля и да се задържи там. Отрядът бил разположен в селата Грапа, Горна Държина, Власи и Бански дол. Въпреки че местността била планинска, от Суково към Врабча до линията Долна Невля – Поганово имало доста удобни пътища за движение.”
В сборника „Трънски край” има интересно допълнение:
„ 2 ноември 1885 година – насочената към Врабча шумадийска дивизия бе пресрещната при село Долна Невля от отряда на капитан Букурещлиев и завързалите се авангардни боеве забавиха марша на шумадийците.”
В архиви от 1911 г. открих сведения за двама души от Долна Невля. Първото е, че за учителка в село Долна Невля е назначена Райна Томова.
От другото сведение става ясно, че е имало случай на заболяване от малария:
„ Р. Г., 36 годишен, земеделец от село Долна Невля, Царибродска околия, 7.VI. – 13. VII. 1911 г. – болничен лист №2952 с диагноза Малария – хронична. Преди 13 години го тресло в продължение на година и половина през ден...”
През месец юли 1930 година са убити Симо Ганов и Иван Томев, българи, от село Долна Невля. Същите са били членове на Българска революционна организация в Югославия – Вътрешната западнокрайска революционна организация – ВЗРО „Въртоп”.
Във войните – Балканска, Първа и Втора световни, загиват общо 25 жители на Долна Невля:
Балканска война (1912-1913 г.)
Андрей Спасов Гогов
Васа Паунов Сурдаров
Георги Виденов
Дешо Колев Джунов
Илия Жилин Чуклев
Милан Гергов
Моне Георгиев Петров
Нено Георгиев Павлов
Ноне Георев Павлов
Сокол Мадов
Тошо Живков Гьорев
Тошо Недялков Малчев
Първа световна война (1915-1918 г.)
Георги Иванов Любенов
Георги Стоянов Киров
Мито Георгиев Бърдаров
Никола Живков Рангелов
Петър Стоянов Божков
Станчо (Стойчо) Христов Миленов
Стоян Павлов Йонев
Тодор Найденов Георгиев
Христо Иванов Любенов (загинал на 25.10.1915 г.)
Христо Иванов Любенов (загинал на 25.12.1916 г.)
Цветко Тодоров Игов
Цвятко Тодоров
Втора световна война
Георги Стоянов Димитров
Награден участник в Първата световна война (1915-1918 г.) от село Долна Невля:
Старши подофицер Стоян Иванов Димитров, награден с Войнишки кръст „За храброст”, IV степен за отличие във войната срещу румънците.
Брой на населението на Долна Невля:
1900 г. – 492 жители, 71 сгради;
1905 г. – 43 жители – 23 мъже и 20 жени;
1920 г. – 223 жители; (ГД на статистиката)
1926 г. – 242 жители; (ГД на статистиката)
1934 г. – 191 жители;
1946 г. – 159 жители;
1956 г. – 160 жители;
1965 г. – 94 жители;
1975 г. – 34 жители;
1985 г. – 18 жители;
1992 г. – 13 жители;
2001 г. – 6 жители;
2011 г. – 3 жители;
2020 г. – 0 жители;
Според преброяване на населението в селищата на община Димитровград (Цариброд) – Република Сърбия от 2002 г. с българско население, село Долна Невля има 31 жители, от тях 28 българи.
И накрая нещо интересно:
Връх Невля на остров Гринуич, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на село Долна Невля...
ИЗТОЧНИЦИ:
„Македонски преглед” – т.23, „Министерство на Народното просветление” – т.3, БАН – Клон природо-математичен, БАН – списание, книга 14/1917 г., Централен Военен архив, Voina I mir.info, Сайт на община Димитровград (Цариброд)
