Района на долината на река Нишава е известен с множеството културни и исторически паметници, които са наследство от Средновековието и периода на Възраждането. Този район е известен още и като т.н. „Малка Света гора“ или „Малкият Атон“ на Балканския полуостров. Историческите сведения свидетелстват, че в периода X – XIII век царете Петър, Иван Асен II и Иван Александър са посещавали района. Това се потвърждава и от построените 13 храма, които са паметници на културата от национално или местно значение. Малката Света гора, обхваща територията на днешните общини Годеч и Драгоман и по-конкретно живописната долина и поречието на река Нишава. Ще се спра накратко на някои от надписите в църквите от този район, а така също и на някои интересни документи, които са достигнали до нас благодарение на факта, че са били съхранени в тези свети места. Средновековна църква „Св.Св. апостоли Петър и Павел” в с.Беренде Църквата е изградена по времето на цар Иван Асен II (1218-1241 г.). В знак на благодарност, че тук са били оставени на съхранение и опазени царските атрибути, докато царя е бил на сватбата на дъщеря си Белослава при сърбите, той изпраща зографи да изпишат по царски този Божи храм на християнската вяра. В чест на царя тук е бил изографисан неговия лик и изписан следния надпис: „Йоан Асен в Христа Бога благоверен цар и самодържец всем бългором и гръком”. Трябва да отбележа, че това е единственото изображение на цар Иван Асен II, но за съжаление тази стенопис и надписът са били свалени и следите му се ... губят!? Разбоишки манастир „Въведение Богородично“: В тази света обител са запазени и се съхраняват няколко богослужебни книги, които са от XIX век и са печатани в Русия. Съхраняват се и преписи на църковни книги. Запазена е корица от църковна книга, като от нея разбираме, че този манастир е бил посещаван от Матей Преображенски – Миткалото. Самия текст гласи следното: „Лето 1863. Да се знае кога турците нападнаха манастира. Тогава беше капитан Матейче отец, та отепаха четири турци и турчино не можа да го фане, и другите също. Ох, запалиха вощеничка свети Тодор, ради душеспасение. И тогава турците много зло учиниха на ристияните. Громеха сос пушки и Матей проводи Йовчу, та Йовчу ми рече : убаво да се затвориш – и да вика некой, да не отваряш. А турците вардили та го хванали и му рекли : ти си от хасиите. И Асан баши го ударил с пищов в гърдите и тамо представился сего же лета м’ца август 16, лето 1863. Между това време возврати се капидан Матейче, син Пенчув, не от портата, а от тайника, та ми речи : Земи на Йовчу пищова и му тури камик да се знае. И пак речи : Ох, дърво на дърво се обляга и чловек на человек! Рука Димитриа” Съхранен до наши дни е още един препис, който ни дава представа за живота преди близо век и половина: „ Въ 1875 г. 21 март. На м. януари на 13 денъ падна един снегъ четири педи и половина, та лежа на землата от тринадесетога януари, февруари и мартъ толко време држа ти страшни снег, дето за толко време не се хиксич нити един драмъ. Тогава стана много нужда за рана. Един растегъ слама 200 гроша и една кола сено 500 гроша и пак не се намерува. За туй много стока се похарчи отъ гладъ. На тая година даваха човеци стока на исполу и когато се намери рана. Такъв снегъ падналъ беше страшенъ братие мои от 100 години не беше ” Бележката е написана от Станко Исотин от село Голеш, който е бил ратай в манастира на „господина поп Дионисий”. ЧЕПЪРЛИНСКИ МАНАСТИР „СВЕТА ПЕТКА” В Чепърлинския манастир има бележка, която е отпреди близо 100 години, която гласи следното: „Спомен от липинската Света Петка дето си я направил 1921 година и на 15.VI.1921 година си открил Света Параскева въ местноста Белчина река на съвсем чиста поляна без да има обаче никакви Признаци и я направихме на старите основи 1922 година до 1934 година ---- (не се чете) слугува на липинската Света Петка и отива да открия по различни села на брой 18 църкви и манастири. Андрея Манев” СРЕДНОВЕКОВНА ЦЪРКВА "СВ.НИКОЛА" В КАЛОТИНА Средновековната църква „Св. Никола” в село Калотина датира от XIV век и е изградена по враме на царуването на цар Иван Александър (1331-1371 г.), като в нея се е състояла венчавката на царя за втората му съпруга, еврейката Сара, покръстена с името Теодора. С правителствено решение, публикувано в ДВ, бр. 69 от 1977г., калотинският храм "Св. Никола" е обявен за паметник на културата с национално значение. Въпреки този факт, това свято място, оцеляло от времето на Второто българско царство до наши дни е в меко казано в крайно лошо състояние! Въпреки това, все още могат да се видят следните надписи: От запазените фрагменти от стенописи по външната, южна фасада на църквата - над малкия прозорец е открит надпис, който не е запазен напълно. Същия е свален и се съхранява в Националния археологически музей, като неговия текст гласи следното: "Изволением с....и сьврьшениемь, стго духа,иззида се и изписас...т/го/отец Ни/кола/ ва дни великого Йоа/н Алекса/ндър/...ратден...". Запазени са и надписи, които са над изображенията на ктиторите и според някои източници, може би става дума за местен болярин на име Деян и съпругата му Владислава: "Приеми молбата .....на тебе свет... кти/тор/ /.../янана и неговата съпруга /.../лава и техните деца" и "Представи се раба Божи Шуви ....... син на Радосл/а/в". Останалите надписи са в много лошо състояние. Стенописите и надписите се нуждаят от спешна реставрация, за да ги запазим за идните поколения!