Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.09.2021 16:09 - КРАТКИ ДАННИ ОТ ИСТОРИЧЕСКОТО МИНАЛО НА РАЙОНА НА ЦАРИБРОДСКО, КАЛОТИНА И ОКОЛНИТЕ СЕЛА, ПРОХОДА ДЕРВЕН, РЕКИТЕ НИШАВА И ЕЖEВИЦА
Автор: georgisirakov Категория: Регионални   
Прочетен: 908 Коментари: 5 Гласове:
7

Последна промяна: 23.09.2021 16:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ИЗПОЛЗВАНИ СА ПУБЛИКАЦИИ ОТ „СБОРНИКЪ ЗА НАРОДНИ УМОТВОРЕНИЯ, НАУКА И КНИЖНИНА”, КНИГА 4/1891 Г., ИЗДАНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА НАРОДНОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ

АНТИЧЕСКИ НАДПИСИ ИЗ РАЗНИ КРАИЩА НА                                              БЪЛГАРИЯ

ОТ БРАТЯ ШКОРПИЛОВИ

                      В село Чепърлинци (Царибродско)

Престолен камък в църквата със следния надпис:

„Младият Гайос, син на Асклепиада е поставил олтар на Юпитера, бога на дедите (бащите) си и на Гера, като жертва на благодарност (признателност)”;

                                                       *****

                 СТАРИ ПЪТУВАНИЯ ПРЕЗ БЪЛГАРИЯ

В ПОСОКА НА РИМСКИЯ ВОЕНЕН ПЪТ ОТ БЕЛГРАД ЗА ЦАРИГРАД

От д-р Иван Д. Шишманов

На българска страна за пръв път се съглеждат следи от римкия друм най-напред при Цариброд, на десния бряг на Нишава,  срещу самия градец. Пътят е доволно добре запазен и е 4-5 стъпки на шир. Няколко малки укрепления (едно има срещу устието на Лукавица в Нишава, на север от Цариброд, а друго едно при Калотина) са служили вероятно да вардят пътя. В прохода (Ежевица) не се забелязват никакви следи от пътя, тук той трябва да е засипан от новото шосе.

                                                    *****

                    ТОПОГРАФИЯ НА ПЪТЯ В РИМСКО ВРЕМЕ

В IV столетие римският път достига върха на своето развитие, ний ще изчислим за това станциите от Singidunum (Белград) до Византия в тоя ред и с тия названия, които срещаме в това време...

...В 10 ден пътникът пътувал в долината на Нишава, минавал после през високи рътове и гъсти гори, през Mutatio Translitae и Mutatio Ballanstra* и се спущал изново в долината на Нишава, която река няколко пъти кръстосвал при сегашния град Цариброд. Вечерта пристигал в Meldia при Драгоман. Старият калдаръм можал да се види още в 1553 и 1557 год. от дясна и лява страна на тогавашния кервански път. Даже на няколко места новият път вървялвърху стария...

______________________________

* Mutatio Ballanstra се е намирала в днешното село Калотина, най-вероятно при махала Балан, чието име идва именно от нея.

                                                          *****
След покорението на България, султан Сулейман решил да употреби друга една мярка за вардение на пътя от разбойници. На най-опасните места той основал християнски села и дал на жителите им войнишки права, с условие,  че ще пазят пътя. Това ставало по следния начин: На всички по-високи места покрай пътя имало, на известно разстояние колиби, в които седял по един стражар. Щом се покажел някой пътник, стражарите били длъжни да си дават сигнали с особени малки тъпанчета, а  ако се появяли разбойници, биенето на инструментите не преставало, докато не се разтревожела цялата страна. Тия стражари и въобще жителите на селата, които билинатоварени с пазянието на проходите, се наричали Дербенджии (от Дербенд) и Харбаджии или Харбалии (от харба, старо турско късо, дебело копие). Тия стражари често се поменуват в старите пътописи.

 ...Зен* забелязал дербенджии** в прохода Ежевица, дето имало четирма стражари-тъпанари на четире места в гората, които като барабаняли,давали знак, че може да се мине сигурно...

 Според действащите в XVI век турски закони всяка тридесета колиба в дербенджийските селища била длъжна да извади един стражар, за това жителите били освободени от ангария и плащали вместо 25 само 12 аспри данък „испендже” и едно кило ечемик и едно пшеница. Никой нямал право при преминаване през селото да им иска и зема на сила нито сено, нито слама, нито хляб, нито кокошки. Много от дербенджийските села, както законът изрично  поменува, имали царски фермани, в които им били гарантирани правата.

––––––––––––––––––––––––––––––

* Зен – западен писател, който пръв споменава името Ежевица;

** Дербенджии – дервентаджии;

*****

 ТОПОГРАФИЯ НА ПЪТЯ В 16 ВЕК

 

... По нататък пътникът минавал през българските села Цариброд, Колатин*, Драгоман**, което село принадлежало на великия везир Мехмед Соколович и влязвал в пустия проход Ежевица. Като изминел планината, пътникът стъпвал пак на стария римски път и се по него минавал покрай Сливница (турски Халкали), Белица и слязвал в Софийското поле.

––––––––––––––––––

* Колатин – Калотина;

** Драгоман – вероятно става дума за село Драгоил;

                                                  *****

 САВИЮР ЛЮЗИНЯН

1786 Г.

 ... На същия ден в 4 часа Люзинян заминал от София. Драгоманският проход бил много опасен, защото имало много хайдуци в него. В сред романтичната долина, в която пътувал (прох. Ежевица) почти час и половина, Люзинян открил един бистър мраморен кладенец с един иллирски (славянски) надпис...

                                                         *****




Гласувай:
7



1. kvg55 - georgisirakov,
06.10.2021 15:09
Така трябва да се разглежда историята – обективно и на основата на документи.
цитирай
2. bdenkov - 1
29.10.2021 00:33
Микротопонимия на селищата от Нишавската долина (Димитровградска община) – Желюша

Нишавската долина се простира в посока североизток-югозапад и представлява котловина, която се разширява около самия град и е ограничена от хълмисто-планинска верига. Шестте села, които се намират в тази доли­на, са разположени по хълмистата част на реката и в нейната долина.

Въз основа на археологическите изследвания в мест­ността може да се стигне до заключението, че най-старите следи, които говорят за присъствието на хора, датират от периода на ЕНЕОЛИТА (3300-2200 г. пр. н. е.), за което говори и откритият чук от избрусен камък (Лукавица), както и редица праисторически керамични фрагменти (Бачево).

През Античния период тук е минавал пътят VIA MILITAR1S (I век на новата ера), който е съединявал част от Европа с Азия, а тази своя функция долината е запазила и до наши дни. От Късноантичния период (IV век) са ос­танките от многобройни обекти, сред които е и постройка­та, която е имала стълбове и система за отопление с хипокауст, което говори, че може би става дума за VILA RUST1KA (Бачевско поле).

От Византийския период е известната крепост в мест­ността Кале (Гоин дол) от времето на Юстиниян (VI век), където, освен добре запазени останки от крепостна стена, са открити и много фрагменти от керамични и стъклени съдове, накити, пари и др.

Селищата в Нишавската долина за както и за произхода на пръв път се споменават в турски документи от XV и XVI век (данъчни списъци и войнушка наследства) с имена, подобни на днешните, а селата са принадлежали към каазата Шехиркьой (Пиротска кааза)[1]. От този период са няколко некропола (Бачево, Градинье), както и следите от основите на стари черкви (Бачево, Желюша, Гоин дол). Сред запазените или възстановени черкви трябва да споменем „Св. Възнесение Господне“ (Градинье), „Св. Георги“ (Желюша) и „Св. Троица“ (Лукавица). В мерата на тези села съществуват и двадесетина оброчни кръстове (много по-малко от селата във Висок и Забърдието),
цитирай
3. bdenkov - 2
29.10.2021 00:35
В мерата на тези села съществуват и двадесетина оброчни кръстове (много по-малко от селата във Висок и Забърдието), където жителите на тези села на определени празници са „авали молитва“ и „секли оброчен колач“, а най-много кръстове оброци са посветени на Св. Възнесение и Св. Георги. Освен микротопоними от Нишавската долина, този преглед съдържа и други значителни данни, които трябва да се запазят за поколенията, а това са названията на махалите, фамилиите, оброчните кръстове и др.

ЖЕЛЮША [Жел‘у̀ша]

Желюша се намира на 4 км западно от Димитровград, на нишавските тераси, на около 450 метра надморска височина.

За пръв път селото се споменава в турски документи от средата на XV век, както и в началото на XVII под името ЖЕЛЮША.

Според преброяването на жителите от 1921 г. селото е имало 540 жители, през 1948 г. – 476 жители, 1991 – 1442 жители, а 2002 г. – 1395 жители.

Етник: желю̀шянин-желю̀шанка, мн. ч. желю̀шанкье-желюшанье

Ктетик: желю̀шкьи, желю̀шка, желю̀шко

Махали: Ба̀ре, До̀лньа мала̀, Каракашѐво, Па̀нчина (Шункарска) мала̀, Студѐна мала̀ и Цвика̀рска мала̀ (нови махали са Канто̀н, По̀беда и Ра̀садник).

Фамилии: Аджѝни, Ву̀заджийе, Гру̀йинци, Япо̀нци, Иѐврейе, Колѐсини, Кркѐщини, Кршѝлови, Мачковѝсти, Мила̀нови, Пашу̀тини, Посто̀ловци, Радика̀лци, Кьо̀сини и Цвикарѐви, както и нови фамилии на преселници, които носят имена по селищата, от които са дошли, каквито са: боровцѝ, вра̀пчанье, кусовра̀нци и тръ̀нчанье.

Селски празник е Св. Възнесение Господне (Спа̀совдън). В непосредствена близост до оброчен кръст, посветен на Св. Възнесение, който жителите наричат Църквище, при археологически разкопки са открити основи на голяма три корабна черква от средните векове, върху чиято средна корабна част местното население сега строи нова черква.

Оброчни кръстове в мерата на селото са:

– оброчен кръст Св. Възнесѐне (Църквище) – на Спа̀совдън и Гергьовден цялото село е секло колач,

– оброчен кръст Св. Възнесѐне (Рид)
цитирай
4. bdenkov - 3
29.10.2021 00:37
Оброчни кръстове в мерата на селото са:

– оброчен кръст Св. Възнесѐне (Църквище) – на Спа̀совдън и Гергьовден цялото село е секло колач,

– оброчен кръст Св. Възнесѐне (Рид) – молитва дава фамилията Ко̀лесини[1] на Малък Спасовден, а на този кръст излизат и жителите на Гоин дол,

– оброчен кръст Св. Вла̀с (Ста̀ро село̀) – на Власовден цялото село е давало молитва,

– оброчен кръст Св. Гео̀рги (Ста̀ро гро̀блье) – молитва дава фамилията Мила̀нови на Гьургьицу,

– оброчен кръст Св. Пѐтка (Ста̀ро село) – на Пѐйчин-дън молитва дава цялото село.

МИКРОТОПОНИМИ:

А̀нове – ниви

Арнау̀тска падѝна – ниви, ливади

Аджѝн рида̀р – гори

Ба̀ра – градини, овощни градини

Бѐлеш – ниви, овощни градини

Блягу̀няк – гори

Бога̀тица – ниви

Бъ̀ркин рид – ниви, овощни градини

Вър – гори

Голема̀ ньѝва – ниви

Голѐми лом – гори

Гра̀пско лозйе – пасбища, ливади, гори

Грѐбенджа – гори, пасбища, ливади

Дангу̀ба – ниви

Дѐлници – ниви, ливади

До̀лньи ста̀рчев дол – гора

Желю̀шка ба̀ра – ливади, овощни градини

Зелѐни тумба̀р – гори

Калѐ – гори, пасбища

Калѐтица – пасбища

Катранджѝйскьи стол – гори

Клѝчков дол – гори, ливади

Лазинье – ниви, селски гро­бища

Ла̀нище – гори

Лива̀гье – ниви, ливади

Лицѐ – ниви, ливади

Ма̀ла ва̀да – ливади, ниви

Миша̀рин прѐод – гори

О̀грѐньа – ниви, ливади, ово­щни градини

Парисѝнье – ливади, ниви, гори

По̀пов дол – ниви

По̀ток – градини, овощни, градини

Ра̀садник – ниви, овощни градини

Рид – ниви, ливади, овощни градини, оброчен крьст

Ровѝне – пасбища, поток

Ру̀дина – гори, пасбища

Селѝнов въртоп – гори

Срѐбърна – гори, пасбища

Ста̀ре коша̀ре – ливади, пасбища

Ста̀ро гро̀блье – гора, поток, възобновената стара черква Св. Георги, оброчен кръст

Ста̀ро село̀ – ливади, два оброчни кръста

Ста̀рчев дол – гори

Сту̀бол – гори

Студѐна – ниви, овощни градини

Студѐни кла̀денац – гори

Сълзѝ ба̀ра – гори, пасбища

Цинца̀рскьи рид – гори, ниви, пасбища

Цъ̀рквище – оброчен кръст, останки от основи на черква от средни те векове.
цитирай
5. bdenkov - 5
29.10.2021 00:39
Цинца̀рскьи рид – гори, ниви, пасбища

Цъ̀рквище – оброчен кръст, останки от основи на черква от средни те векове.

Разказвачи: Александър Маринов (1950), Георги Иванов (1951), Мирча Драганов (1917) и Ивана Михайлова (1984).

Автор: Весна НИКОЛОВА

Източник: сп. Мост, кн. 174 (януари-февруари), 2003 г., с. 119-121.

БЕЛЕЖКИ:

[1] Данните за селата от периода на турско робство, както и за произхода на имената на селата, са взети от статията на д-р Йован Чирич „Насеља Горнег Понишавља и Лужнице“, която е публикувана в Пиротски зборник, бр. 8-9, 1979 г.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgisirakov
Категория: Регионални
Прочетен: 120767
Постинги: 98
Коментари: 22
Гласове: 634
Календар
«  Декември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031