ПРЕДАНИЯ ЗА ЛИЦА И МЕСТА
записал д-р Ст. Ватйов

 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕДАНИЯ

 1. На височините над с. Драгоман (Царибродска околия) имало някога си манастир. Егуменът завел там курви; тогава ударили градушки и лед, и всичкият манастир се сринал долу.;

 2. Един човек от с. Драгоман (Царибродска околия) преди 40 години отивал на печалба в Стамболско. Отишел и къде Азия, возил се през вода, духнал вятър, та го занесъл през морета до някакви острови, до една планина и пещера (Витлен), гдето моретата се сбират. Корабът го изнел на края на един остров (ада) на сушина. На острова той намерил вървище, хванал се за него и по вървището стигнал до една яма, пред която лежали две мечки. Това били хали. Влязъл в ямата и видел Марко (Кралевича); очите му биле големи като пенджери, устата и мустаците бил също много големи. Марко го попитал, как е можал да дойде при него,когато нито пиле го знае, где е. Марко говорил , но човекът не разбирал нищо. Като започнал да му говори по тукашно, той казал, че е от Брезнишко от България, и оня също му казал, че е Марко от Прилеп. Марко го гощавал със зелен, жълт, бял и всякакъв хляб и го напоил; завел го при сабята и коня Шарко. Сабята била забита в скала и я нарекъл, че кога излезне сабята оттам, и той тогава ще излезне и ще иде по своята държава. Сабята тогава била излезнала до половина. Когато заспал, казал Марко на халите да го отнесът там, отгдето е, но да не го погубват. Халите го донесли още сънит до една круша, и затуй той не знае, где е мястото, гдето живее Кралевич Марко. Халите му  казали, че когато има много жито, те като орли дохождали до крушата и събирали берекета.