В името на Негово Царско Височество,

  Хилядо осемстотин осемдесет и девета година, 21 декемврий, Главния Военен Съд под председателството на Военний Министр полковника Муткурова и членове: командира на 1 пеша бригада подполковника Кисова, началника на Военното училище от Генералния Щаб, майора Паприкова, временно и. д. другаря на Военней Министр от Генералния Щаб, майора Вълнарова в присъствието на Главния Военен Прокурор при Главния Военен Съд, майора Агура и и. д. делопроизводителя подпоручик Папазов, изслуша делото по касационната жалба на запасния войник от 8 пеши Приморски полк, Мито Велков, подадена срещу присъдата на Софийский военен съд под №72.
 От делото се вижда, че запасния войник Мито Велков постъпил на служба и бил зачислен в бившата № 16 пеша Провадийска дружина на 8 декемврий 1881 г. и като прослужил 8 месеци избегал, първий път от частта си на 25 юлий 1882 г. и отишъл в Южна България, гдето се заловил за частна работа и останал там две години и пет месеци, в което време  се завърнал в селото си и бил заловен на 17 декемврий 1884 год. и закаран в частта си, след завръщанието на обвиняемия от първото бягство, прослужил два месеца до 23 февруарий 1885 г. в което време бил повикан от Трънский окр. съд и съден за отвличание и наранявание една мома, но бил оправдан. След свършванието делото му, обвиняемия не се завърнал вече в частта си; в тези два побега отишъл и останал в родното си село.
 Във време на мобилизацията през 1885 год. обвиняемия бил повикан като запасен войник и зачислен в 5 запасна дружина на бившия 2 пеши Струмски полк. През войната със сърбите след сражението при село Алдомировци обвиняемия Мито Велков заболел и останал в същото село, по заповедта на фелдфебела, гдето като престоял 2-3 деня намерил един кираджия с който отишъл в селото си и не се върнал вече в частта си до залавянето му, което е станало около средата на месец февруарий 1889 год. При това при изпращането му в Трънския окр. съд той отнесъл със себе си и не повърнал вече казионните вещи, а именно: 1 шинел, 1панталони, 1 куртка и 1 фуражка, а при избегванието му от с. Алдомировци отнесъл: 1 мундир, 1 панталони и 1 шапка, която тоже промотал.
 Софийския военен съд на основание гореизложеното с присъдата си от 16 октомврий 1889 год. под №72 е признал запасния войник от 8 пеший Приморский полк Мито Велков, Българин, православен, женен, неграмотен, 30 години от с. Беренде, Брезничка околия, Трънский окръг, за виновен в това:
 1) че той на 25 юлий 1882 година е избегал от частта си първий път в мирно време, което бягство се е задължавало 2 години и 5 месеца;
  2) че на 2 февруарий 1885 год. вторий път избягал от частта си в мирно време, което бягство се е продължило 7 месеца;   3) че  през ноемврий месец същата 1885 год. третий път избегал от службата във военно време, което се е продължавало 3 години и 3 месеца, до  самото му залавение  през февруарий месец 1889 год.
 4) в промотавание на казионни вещи, а именно: 1 шинел, две щани, 1 мундир, 1 куртка и 2 шапки, според което, на основание ст. ст. 156, а, б, г и л. 157 и 190 от военно-наказателния закон го е осъдил на обикновен тъмничен затвор на три год.
 Против тая присъда на Софийский военен съд осъдения запасен войник Мито Велков подал кассационна жалба, чрез която обжалва:
 1) че той неправилно бил признат за виновен по първото бягство, тъй като той, ако и да го е извършил, но сам се е явил в частта си, а не , че е бил залавян от властите, обстоятелства, които можали да докажат: Толо Георгиев, Алекси Иванов и Косто Михалков от с. Беренде, а при това за това си първо бягство бил претърпял наказание от ротния си командир, именно два дневен арест;
 2) че неправилно е бил признат от съда за виновен в извършването на втория побег, тъй като той не е извършил бягство, а му било казано от ротния му  командир капитан Петров, когато го испращали в Трънския окр. съд, че той бил свободен, ако се оправдае от съда, да си отидел у дома си, тъй като вече бил уволнен в запас на армията и билета му щял да се испрати на Трънския военен началник – обстоятелство, което можало да се установи от показанията на самия капитан Петров;
 3) че неправилно е бил признат за извършвание третия побег през военно време, тъй като той като бил оставен в село Алдомировци и  се върнал у дома си, лежал е цяла година и не можал да иде в полка си, което можало да се установи от показанията на Коле Велчев, Лазар Манев и Мито Попов от с. Беренде
 4) че неправилно го признали за промотание на казионни вещи, тъй като тези вещи, които му били дадени при отиванието в Трънския окр. съд, той ги здал на 2 пеши Струмский полк, а дадените му от там вещи, както казал и пред съда, той ги пазел при себе си.
 Главний Военен Прокурор в заключението си по отношение горните четири пункта  на въпросната кассационна жалба излага следующето: че нито едно от тези обстоятелства, като отнасящи се до съществото на делото и при това не основающи се на никакви документи, не подхождат под 487 ст. военно съдебни устав и не заслужават никакво внимание.
 Като съобрази обстоятелствата на делото с действующите в Княжеството закони и като изслуша заключението на Главния Военен Прокурор, Главния Военен Съд намери: че нито едно от обстоятелствата изложени в кассационната жалба като отнасящи се до съществото на делото и не опиращи се на никакви данни не заслужава внимание,

РЕШИ:

 Кассационната жалба на запасния войник от 8 пеший Приморский полк Митю Велков да остане без последствие, а присъдата на Софийския военен съд под №72 от 16 октомврий 1889 год. да влезе в законна сила.