Оро игра Миляна девокя,
лъко игра, земля се потриша,
тио пое, далеко се чуе.
Дочул гю е овчар из планине,
съви стадо под ела зелена,
па говори на ньегово стадо:
- Пладнуй, пладнуй, мое сиво стадо,
пладнуй, пладнуй под ела зелена,
я че идем у село на оро.
да поводим танъц до Миляна,
да пометам камик със момчета.
Сиво стадо на овчар говори:
- Иди, овчар, у село на оро,
та поиграй оро до Миляна,
та пометай камик със момчета,
не сурай елече от гърбиня -
че се лъсну скопци на елеци,
девойке су върло гяволити,
имаю си травке отровите,
че оберу скопци на елеци.
                               Липинци
=============================
© Електронно издателство LiterNet
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова.

                „Никола коня играе”
НИКОЛА коня играе
през тее горе зелене.
Изваде остри ножеве,
разсече горе зелене,
размути воде големе,
потопил полье широко.
                      с.Липинци
Сборник „БЪЛГАРСКО НАРОДНО ТВОРЧЕСТВО В ДВАНАДЕСЕТ ТОМА” - том 6, стр.114