Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01 11:44 - Народни песни от Царибродския край
Автор: georgisirakov Категория: Регионални   
Прочетен: 218 Коментари: 0 Гласове:
4



 ПЕСНИ ОТ ЦАРИБРОДСКО

 „Повали се йедно лудо-младо”

 ПОВАЛИ СЕ йедно лудо-младо,

дека има три кемера паре;

дочула го мома низ градину,

па на лудо по тйон сборуе:

— Мълчи, лудо, само се не вали,

да я имам повише от тебе:

косе ми су тора ибришима,

вежде ми су морске пиявице,

оче ми су два бистри кладенци„

уста ми су медену котию,

зубе ми су два реда бисера,

снага ми е това равно поле,

руке ми су две тънке тополе„

ноге ми су два бора у гора.

             Записал К.В.Друмев,стр.62

 
„Ситен дъжд вали като маргарит”

 СИТЕН даж" вали низ ясното небе,

а моето либе на пат ми "оди

с конь аджамия, с лоши дружина,

с лоши дружина, се арнауке.

А я му велим: — Поседи, либе,

поседи, либе, дури сме млади!

Китка се бере, дури йе росна,

либе се либи, дури йе младо!

Поседи, либе, тая година,

тая година и през другата!

                                Страница 145

 
„Гюл девойкя поди гюл заспала”

 ГЮЛ ДЕВОЙКЯ гюл заспала,

 гюл се рони, по девойки пада,

 по девойкя пада и девойкя буди,

 а она му потион говори:

 — Бре стой, гюле, не рони се зелен,

 бре стой, гюле, не падай по мен.

 Да я имам до два, до три яда:

 млад ме сака, стар ме лреотима.

 Да я да знам, дека стар че ме узне,

 че отидем у старе градине,

 че наберем китке пелинови,
че натърлем мойе бело лице,

 па ка се сведе старо да целива,

 оно да му на пелин мерише.

 Да я да знам, дека младо че му узне,

 че отидем  нове градине,

 че наберем китке босилкови,

 че натърлем мойе бело лице,

 па ка се сведе младо да целива,

 оно да му на босильек мерише.

                                           страница 458

 „Сокол лети високо”

 СОКОЛ лети високо,

шири пера широко,

тражи сенкю ладовну,

тражи воду студену,

тражи мому убаву.

Найде сенкю ладовну,

найде воду студену

мома нема убава.

                           страница 468

 

„Иване,Иване и леля си одил,Иване ле”

 ИВАНЕ, Иване,

 дрипаво ти седло;

 Мария, Мария,

 свилени ти поли.

 Дрипаво, дрипаво, леба ми!

 Свилено, свилено, бога ми!

 ЛЕЛИ СИ одил, Иване ле!

 По планините, по рудините,

 по рудините, по бачиите;

 лели си видел бели снегове,

 бели снегове, пресно сиренье? .

 това е Марин образ, Иване ле!

 Милуй си га, целивай га, Иване ле!

  Гугу, гугу, сив галабе се повтаря след всеки стих.

                                                                    страница 472

ИЗТОЧНИК:
Сборник „БЪЛГАРСКО НАРОДНО ТВОРЧЕСТВО В ДВАНАДЕСЕТ ТОМА” – том 6,ЛЮБОВНИ ПЕСНИ

ДЕЛБА НА СВЕТЦИТЕ И БЕЗВЕРНИЦИ

Митическа песен от Царибродско

Дали ми гърми, или ми се земля тресе,
или се биу рибе приморкине,
или се биу воде от брегове?
Ни ми гърми, ни се земля тресе,
не ми се биу рибе приморкине,
ни се бие вода от брегове,
но се деле до троица бракя:
едно си е гърмовник свети Илия,
друго си стари свети Никола,
трекьо е свети Рангел.
Делише се три године дъна.
Най-напред отделите светому Илиу,
отделите му землю у дълбине
и отделите му небо у висине,
и отделите му страшни гърмове.
По нег заделите светоме Николе
и нему право отделите -
отделите му воде и бродове.
По нега заделите светоме Рангели,
отделите му душе от народе.
Тамън му се бракя угодиле,
долетеше до три ми ле сестре:
едно ми е света Неделя,
а другото блажена Мария,
а трекята е света Петка.
Изговори блажена Мария:
- Чуйте мене, гърмовник Илийо,
и ти, брате Николо,
и ти, свети Рангеле,
народ си Бога забравило:
не си служи свак светъц господски,
ни па иду у църкве раване!
Да ми дадете ключи от катанци,
да заключим землю у дълбине,
да заключим небо у висине,
да заключим сълнце на изтока
и да заключим киша от небеса.
Да не огрее сълнце за три годин,
да не капне киша за три годин,
ега би се народ Богу покорило,
покорило, Богу помолило.
И они вой върлише ключи от катанци.
Заключите землю у дълбине,
заключите небо у висине,
заключише киша от небеса,
заключише сълнце на изтока.
И три годин сълнце не огрея,
за три годин киша не си паде.
Не стеше се и Богу покоре,
не стеше се ни Богу помоле.
Па долете блажена Мария
и със ню дойде и света Неделя,
и с ню дойде и света Петка,
посакаше па ключи от катанци:
- О, дайте ни ключи от катанци,
народ не сте се Богу покори,
не сте се нити Богу помоли.
О, дайте ни ключи от катанци,
да отключим църну сипаницу.
И дадоше й ключи от катанци,
отпустише църну сипаницу,
отпустише, бракя, у народо!
Та си бие за три годин дъна.
Три године сипаница бие,
шест године сълнце и не грее,
шест године киша и не паде.
Народ се е млогу устрашило,
уплашило, Богу помолило,
помолило, Богу покорило.
И си иде у църкве раване:
сваки петък, свака неделя
и си слави сваки светъц господски.
И долете тъгай блажена Мария,
подвикуе до троица бракя:
- Та дайте ми ключи от катанци,
да отключим сълнце от изтока,
да отключим киша от небеса
и да отключим земле у дълбине.
И дадоше вой ключи от катанци,
па отключи сълнце от изтока
и отключи земле у дълбине,
и отключи кишу от небесе.
Мало си е сълнце огреяло
и мало си е киша увалило,
та запои тия църне земле,
та се роди туя бела ченица
и се роди това руйно вино.
Лебом се е народ заранило
и с руйно винце запоило...

ИЗТОЧНИК:

Царибродско (СбНУ 10, с. 24, № 1).
Българско народно творчество в дванадесет тома
Том 4-Митически песни




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgisirakov
Категория: Други
Прочетен: 49946
Постинги: 76
Коментари: 6
Гласове: 134
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031