Все пак от тракийско време са останали известни, макар и незначителни, следи в епиграфиката, от които може да се съди за бита и културата на тракийското население, обитавало този край.

 От котловината на Нишава досега са известни 10 надписа от тази епоха, от които 8 на гръцки език и 2 на латински. От латинските единият е намерен в землището на село Шума, в местността Балач през 1907 г., предаден на румънското посолство и сега се намира в музея в Букурещ, а другият е на камък, от който е останала само думата voca (tus). Останалите са на гръцки език върху жертвеници и статуйки, намерени при Калотина, Чепърлинци, Туден и Годеч, и почти всички имат ритуален характер, посвещения са на гръцките божества Зевс, Хера, Хермес, Херакъл и др. По съдържанието на тия надписи би могло да се съди, че гръцката култура е била проникнала доста дълбоко по поречието на Нишава, че тук е имало немалко светилища с гръцко-религиозен характер, че въпреки силното гръцко влияние тук новото поколение вече носи латински имена (Улпий, Гай, Аврелий), т. е. романизмът бавно, но сигурно обхващал местното население.

ИЗТОЧНИЦИ:

„ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ”, ФАКУЛТЕТ ПО СЛАВЯНСКИ ФИЛОЛОГИИ, ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО .НАУКА И ИЗКУСТВО“, стр.120, 193

 „ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ”, ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ, СТР. 120, 193, 494, 495, 511.

ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО .НАУКА И ИЗКУСТВО“, София — 1965