Постинг
17.04 16:20 -
Антична пътна станция Баланстра при село Калотина
Автор: georgisirakov
Категория: Регионални
Прочетен: 438 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.04 16:24
Прочетен: 438 Коментари: 0 Гласове:
6
Последна промяна: 17.04 16:24
Останките от римската станция се намират при село Калотина, община Драгоман, близо до брега на река Нишава.
Баланстра – названието е от тракийски или вероятно тракийски произход. Археологическите и етнографски данни сочат за присъствието на тракийско население, все пак то е оставило в топонимията на района незначителни следи.Тук отнасяме и засвидетелстваното в стари документи Баланстра.
Открит е олтар от пътната станция Баланстра на Виа Диагоналис (Via Diagonalis), при село Калотина, посветен от култова колегия, възможно и на евокати, за каквато има сведения от същия район.
Охраната на Драгоманския проход, теснината при Цариброд и пътищата, които са водели по Нишава през Балкана, е била организирана по същия начин с център пътната станция Баланстра при Калотина. Няколкото епиграфски документа, които имаме от тая станция и съседните места Чепърлинци, Туден и Годеч, говорят за настанени там евокати и ветерани вероятно още през Траяново време (II век).
Около пътната станция Баланстра при село Калотина е възникнало също така селище, в което е имало настанени военноорганизирани ветерани за охрана на проходите. Към това селище трябва да отнесем намерените при тук съкровища с монети на Клавдий II (268—270), Аврелиан (270—275) и Проб (276—282).
„ЕВОКАТИ“ (Evocati) са били специален клас войници в древната римска армия, които са отслужили целия си срок, но са се завърнали доброволно в служба по лична покана на пълководец. Те са били ветерани с огромен опит, които са се ползвали с голямо уважение и висок ранг, близък до този на центурион. Били са освободени от ежедневни задължения като копаене на ровове, укрепване на лагери или караул. Често са имали собствени коне и по-високо заплащане.Използвани са главно като елитни части, инструктори на младите войници или лична гвардия на генералите. Името им идва от латинското evocatus („призован обратно“).
Използването на евокати за охрана на Драгоманския проход е свързано с тяхната роля като висококвалифицирани ветерани, разположени в стратегически важни зони по протежение на Виа Диагоналис (Via Diagonalis). Драгоманският проход (античният Succi) е бил критична точка, която е свързвала Сердика (днешна София) с Наисус (днешен Ниш).
Евокатите често са били заселвани в такива ключови точки като Баланстра, като „ветерани със специално назначение“, за да гарантират сигурността на преминаващите държавни пратки и войски. Благодарение на своя опит и ранг, те не са били просто пазачи, а са изпълнявали административни и контролни функции. Те са следили за реда в тесните и опасни участъци на прохода, където рискът от засади е бил най-голям.
Като „призовани“ ветерани, те са имали правото да не участват в тежкия физически труд по поддръжката на пътя, оставяйки това на обикновените легионери или местното население, докато те самите са се фокусирали върху военната охрана.
Находките при Баланстра (Balanstra), разположена в района на днешното село Калотина, община Драгоман, потвърждават нейната роля като ключова пътна станция и укрепено селище по протежение на античния път Виа Диагоналис (Via Diagonalis). Макар обектът да не е напълно проучен, основните археологически свидетелства включват:
Останки от пътна инфраструктура: Открити са следи от оригиналната каменна настилка на римския път, който е свързвал Сердика с Наисус.
Архитектурни останки: Под земните насипи в местността са локализирани основи на сгради, които са обслужвали станцията – ханища за настаняване на държавни чиновници и пътници (mansio), както и помещения за смяна на коне (mutatio).
Милиарни колони (пътни стълбове): В района са откривани фрагменти от каменни стълбове с надписи, които са указвали разстоянието до най-близките големи градове и често са съдържали имената на императорите, по чието време е ремонтиран пътят.
Битова керамика и монети: При теренни проучвания са намерени фрагменти от римска керамика и бронзови монети, които датират активното използване на обекта между II и IV век сл. Хр.
Укрепителни съоръжения: Тъй като Баланстра е охранявала един от подстъпите към прохода, са намерени следи от укрепителни зидове, които са служели за защита срещу набези в Късната античност.
Баланстра – названието е от тракийски или вероятно тракийски произход. Археологическите и етнографски данни сочат за присъствието на тракийско население, все пак то е оставило в топонимията на района незначителни следи.Тук отнасяме и засвидетелстваното в стари документи Баланстра.
Открит е олтар от пътната станция Баланстра на Виа Диагоналис (Via Diagonalis), при село Калотина, посветен от култова колегия, възможно и на евокати, за каквато има сведения от същия район.
Охраната на Драгоманския проход, теснината при Цариброд и пътищата, които са водели по Нишава през Балкана, е била организирана по същия начин с център пътната станция Баланстра при Калотина. Няколкото епиграфски документа, които имаме от тая станция и съседните места Чепърлинци, Туден и Годеч, говорят за настанени там евокати и ветерани вероятно още през Траяново време (II век).
Около пътната станция Баланстра при село Калотина е възникнало също така селище, в което е имало настанени военноорганизирани ветерани за охрана на проходите. Към това селище трябва да отнесем намерените при тук съкровища с монети на Клавдий II (268—270), Аврелиан (270—275) и Проб (276—282).
„ЕВОКАТИ“ (Evocati) са били специален клас войници в древната римска армия, които са отслужили целия си срок, но са се завърнали доброволно в служба по лична покана на пълководец. Те са били ветерани с огромен опит, които са се ползвали с голямо уважение и висок ранг, близък до този на центурион. Били са освободени от ежедневни задължения като копаене на ровове, укрепване на лагери или караул. Често са имали собствени коне и по-високо заплащане.Използвани са главно като елитни части, инструктори на младите войници или лична гвардия на генералите. Името им идва от латинското evocatus („призован обратно“).
Използването на евокати за охрана на Драгоманския проход е свързано с тяхната роля като висококвалифицирани ветерани, разположени в стратегически важни зони по протежение на Виа Диагоналис (Via Diagonalis). Драгоманският проход (античният Succi) е бил критична точка, която е свързвала Сердика (днешна София) с Наисус (днешен Ниш).
Евокатите често са били заселвани в такива ключови точки като Баланстра, като „ветерани със специално назначение“, за да гарантират сигурността на преминаващите държавни пратки и войски. Благодарение на своя опит и ранг, те не са били просто пазачи, а са изпълнявали административни и контролни функции. Те са следили за реда в тесните и опасни участъци на прохода, където рискът от засади е бил най-голям.
Като „призовани“ ветерани, те са имали правото да не участват в тежкия физически труд по поддръжката на пътя, оставяйки това на обикновените легионери или местното население, докато те самите са се фокусирали върху военната охрана.
Находките при Баланстра (Balanstra), разположена в района на днешното село Калотина, община Драгоман, потвърждават нейната роля като ключова пътна станция и укрепено селище по протежение на античния път Виа Диагоналис (Via Diagonalis). Макар обектът да не е напълно проучен, основните археологически свидетелства включват:
Останки от пътна инфраструктура: Открити са следи от оригиналната каменна настилка на римския път, който е свързвал Сердика с Наисус.
Архитектурни останки: Под земните насипи в местността са локализирани основи на сгради, които са обслужвали станцията – ханища за настаняване на държавни чиновници и пътници (mansio), както и помещения за смяна на коне (mutatio).
Милиарни колони (пътни стълбове): В района са откривани фрагменти от каменни стълбове с надписи, които са указвали разстоянието до най-близките големи градове и често са съдържали имената на императорите, по чието време е ремонтиран пътят.
Битова керамика и монети: При теренни проучвания са намерени фрагменти от римска керамика и бронзови монети, които датират активното използване на обекта между II и IV век сл. Хр.
Укрепителни съоръжения: Тъй като Баланстра е охранявала един от подстъпите към прохода, са намерени следи от укрепителни зидове, които са служели за защита срещу набези в Късната античност.
ИЗТОЧНИК:
„ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ”, ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ – СТР. 519 И 579
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО .НАУКА И ИЗКУСТВО“, СОФИЯ — 1965 Г.
„ХЕРАКЪЛ (ХЕРКУЛЕС) В ТРАКИЙСКИТЕ ПРОВИНЦИИ НА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ” ОТ КОСТАДИН РАБАДЖИЕВ, СТР.17
„ГОДИШНИК HA СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ”, ФАКУЛТЕТ ПО ЗАПАДНИ ФИЛОЛОГИИ, Т.LXI, КН.1 НАУКА И ИЗКУСТВО СОФИЯ —1967 Г., СТР.86
„ГОДИШНИК HA СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ”, ФАКУЛТЕТ ПО ЗАПАДНИ ФИЛОЛОГИИ, Т.LXII, КН.2, СТР.168
НАУКА И ИЗКУСТВО СОФИЯ —1968 Г.
САЙТ „БЪЛГАРСКИ КРЕПОСТИ” – СЕЛО КАЛОТИНА, ПЪТНА СТАНЦИЯ БАЛАНСТРА
Народно читалище "Пробуда - 1928&qu...
Публикации за с.Калотина и с.Липинци във...
Хребет „Дядо Горчо” край с.Калотина, Соф...
Публикации за с.Калотина и с.Липинци във...
Хребет „Дядо Горчо” край с.Калотина, Соф...
Пеласгите в Пелопонес
Смуглянка-изпълнява Анита Христова Трифо...
Пореден як скандал в деградиралият еврог...
Смуглянка-изпълнява Анита Христова Трифо...
Пореден як скандал в деградиралият еврог...
Няма коментари
