Според Луиджи Марсили село Драгоман било българско село или по-скоро запустяло място“.
Антонио Бенети казва, че в Бела паланка вътре в крепостта живеели турци в „ниски колиби“. Подобни къщи, казва авторът, имат и християните извън стената. За него Драгоман е било „селище, съставено от колиби за убежище на българи-православни“.
Понякога пътуващите официални турски гости или високопоставени султански служители са се нуждаели не само от храните и напитките на селския дом. При лошо време, при зимни виелици или голям сняг селянинът трябвало лично да подпомага пътуващите, да им показва пътя, да подкрепя колите по лошите места, да проправя път в снега с инструментите си или да предоставя добитъка и колата си на пътниците. Конкретно свидетелство за това дава Георг Христоф фон Найчиц (1634 г.). Той разказва, че по време на своето пътуване, някъде около Драгоман, срещнали големи трудности поради дълбокия сняг, силните ветрове и постоянните проливни дъждове. „Поради това, пише авторът, трябваше да вземем от квартирата няколко български селяни с лопати да ни пробиват път и чак до нощната квартира да ни показват пътя, който ние поради силния вятър и снежната виелица не можехме да намерим.“
Французинът Кикле на път от Пирот за Драгоман пише, че минал между две високи планини, „твърде опасни поради хайдути, каквито там се срещат всеки час и твърде често“. Кикле казва, че един ден преди да мине оттук, на това място били нападнати пандурите, които се намирали там.
Немецът Хилтебранд, пътешественик, като стигнал село Драгоман, отбелязва: „Дотук пътят беше много опасен поради разбойници“ Когато спрели през нощта, по думите на автора, турците заедно с чужденците образували укрепление с колите (вагенбург)…
ИЗТОЧНИК:
МИХАИЛ П. ЙОНОВ – „ЕВРОПЕЙСКИ ПЪТЕПИСИ — ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ПРЕЗ XVII ВЕК”.(ИЗД.1969 Г.) СТР. 45, 88, 89, 99, 114, 115
