ЗАПИСАЛ Ц. Сталийски  
1. НА МОМИЧЕ
Гърличка ми гъркаше
Според село у елу,
Макьу си гьу мамеше:
- Гели бели, гърличке,
Да те макьа нарани,
Бела ченица големица,
Да те макьа напои
С руiно вино цървено.
  2. НА МОМЪКЪ
Сокол лети високо,
Шири пера широко,
Тражи сенкьу ладовну,
Тражи воду студену,
Тражи мому убаво.
Наiде сенкьу ладовну,
Наiде воду студену,
Мома нема убава.
  3. НА БУЛКА
Невестице треперчице,
Трепни воiни на руку,
Да те рано разбуди,
Да си тесто замесиш,
Да си ижа1 изметеш,
Да си воду донесеш.
   4. НА БАБИЧКА
Оваi дивна господжа,
Дивну чельад начува:
Све синове банове,
Све воi черке кральице.
Прати черку на воду,
Прати сина на воiску;
Син иде, па доiде,
Черка иде, не доiде.
  5. НА ЖЕНА
Мома, Мильо,
Милчице,
Загорска льубичице,
От Загоре донесена,
У градинку пресадена,
Дълбок корен заватила,
Дълги лозе распуштила.
Слушани от Стоянка Гогова от с. Власи –––––––––––––––––––––––––––––––––
1- ижа – къща, стаята, в която е огнището и служи за спалня;
2- Загоре наричат Берковска околия и въобще на север от Стара плани – на казват на хората Загорци;
3 – Модро – синьо;  
ИЗТОЧНИК:
Сборникъ за Народни Умотворения,  Наука и Книжнина книга VI, стр. 17 и 18, 1891 г.  

6. ДЕЛБА НА СВЕТЦИТЕ И НАКАЗАНИЕ НА БЕЗВЕРНИЦИТЕ
Дали ми гърми, или ми се земльа тресе,
Или се биiу рибе приморкинье,
Или се биiу воде от брегове?
Не ми гърми, ни се земльа тресе,
Не ми се биiу рибе приморкинье,
Ни се бие вода от брегове,
Но се деле до троица бракье:
Едно си е гърмовник свети Илиiа,
друго си е стари свети Николо,
Трекьото е свети Рангел.
Делише се три године дъна.
Наi-напред отделише светому Илиiу,
Отделише му земльу у дълбине,
И отделише му небо у висине,
И отделише му небо у висине,
И отделише му страшни громове.
По ньег заделише светоме Николе,
И нему право отделише,
–  Отделише му воде и бродове.
По ньега заделише светоме Рангели,
Отделише му душе от народе,
Тамън су се бракьа угодиле,
Долетеше до три миле сестре:
Едно ми е света Недельа,
А другото блажена Мариiа,
Трекьата е света Петка.
Изговори блажена Мариiа:
– Чуiте мене, грамовник Илиiо,
И ти, брате Николо,
И ти, свети Рангеле,
Народ си Бога заборавило:
Не си служи свак светец Госпотски,
Ни па иде у църкве раване(?)!
Да ми дадете кльучи от катанци,
Да закльучим земльу у дълбине,
Да закльучим небо у висине,
Да закльучим сълнце на истока,
И да закльучим кише от небеса.
Да не огреiе сълнце за три годин,
Да не капне киша за три годин,
Ега би се народ Богу покорило,
Покорило, Богу помолилу.
И они воi върлише кльучи от катанци.
Закльучише земльу у дълбине,
Закльучише кише от небеса,
Закльучише сълнце на истока.
И три годин сълнце не огреiа,
За три годин киша не си паде.
Не стеше се и Богу покоре,Не стеше се нити
Богу помоле!
Па долете блажена Мариiа,
И с ньу доiде и света Недельа,
И с ньу доiде и света Петка,
Посакаше па кльучи от катанци:
– О, даiте ни кльучи от катанци,
Да откльучим църну сипаницу,
И дадоше iу кльучи от катанци,
Отпустише църну сипаницу,
Отпустише, браiкьа, у народу!
Та си бие за три годин дъна.
Три године сипаница бие,
Шес године сълнце и не греiе,
Шес године киша и не паде.
Народ са е млого устрашило,
Уплашило, Богу покорило,
Покорило и Богу помолило.
И си иде у църкве раване:
Сваки петък, свака недельа,
И си слави сваки светъц Госпотски.
И долете тъгаi блажена Мариiа,
Подвикуе до троiца бракьа:
– Та даiте ми кльучи от катанци,
Да откльучим сълнце от истока,
Да откльучим сълнце от истока,
Да откльучим киша от небеса,
И да откльучим земле у дълбине.
И дадоше воi кльучи от катанци,
Па откльучи сълнце от истока,
И откльучи земле у дълбине,
И откльучи кишу от небесе.
Мало си е солнце огреiало,
Имало си е киша увалило,
Та запои теiе църне землье,
Та се роди туiабела ченица,
И се роди това руiно вино.
Лебом се е народ заранило,
И с руiно винце запоило.
Слушана от Радко Велков от с. Власи  

7. Свети Никола отива въ рая
Свет Никола у раi поiде
И по ньега стари башта:
– Почекаi ме, свет Никола,
И iа с тебе у раi д идем.
Па говори свет Никола:
– Назад, назад, стари тате;
Твоiу душу у раi не те;
Ка си ниву доорало,
Ти си меджу преорало.
Па по ньега стара макьа:
– Почекаi ме, свет Николо,
И iа чу с тебе у раi д идем.
Па говори свет Николо:
– Назад, назад, стара мале,
Твоiу душу у раi не те;
Ка си брашно върчала,
Ти си пепел придавала.
Па по ньега мила сестра:
– Почекаi ме, свет Николо,
И iа чу с тебе у раi д идем.
Па говори свет Николо:
– Назад, назад, мила сестро,
Твоiу душу и раi не те;
Ка си тие цвекье брала,
Ти си и чуждото крадла,
За това ти душу не те.
Слушана от П.Гогова от с.Власи
ИЗТОЧНИК:
НАРОДНИ УМОТВОРЕНИЯ ТОМ 10 – 1894 Г. СТР. 24 И 25