Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.12.2023 16:58 - Откъси за района на Драгоман, Калотина и Цариброд в "Пътувания по България" от Константин Иречек
Автор: georgisirakov Категория: Регионални   
Прочетен: 379 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 КОНСТАНТИН ИРЕЧЕК

ПЪТУВАНИЯ ПО БЪЛГАРИЯ

ИЗДАТЕЛСТВО „НАУКА И ИЗКУСТВО”

СОФИЯ 1974 г.

–––––

ПЪТЕПИС ЗА ПЪТУВАНЕ ОТ СОФИЯ ДО ГРАНИЦАТА СЪС СЪРБИЯ НА 23 АВГУСТ 1883 Г.

(СЪС СЪКРАЩЕНИЯ)

 

... Около 11/2 ч.от Сливница минахме край село Драгоман, което лежи около 20 минути от пътя високо под един връх надясно под скали; между сламените стрехи личи една бяла къща, селска църква. Жителите още носят шопска носия. Селото също тъй е принадлежало по-напред към София, сега обаче е присъединено заедно със Сливница към Царибродска околия. Половин час по-нататък стигаме до една уединена къщица край пътя (не е хан), пред която има чешма с турски надпис от неотколешно време. При Драгоман извира малък поток, който бърза към повечето алпийска покрайнина, която се отваря пред нас; той се нарича Йежевица и принадлежи вече в поречието на Нишава, даже от мнозина се смята за самата Нишава. Като зачатък на Нишава изрично го описва вече пътешественикът Дриш в 1719 г. според показанията на своите водачи. Шосето, което следва неговото течение, слиза в една живописна дълбока долчинка, която полека-лека се стеснява в криволест проход или дервент, затворен между високи (до 300 м) скали с пласт червен пясъчник, пласт варовит камък – размесени. На тясното сенчесто дъно едва има място за потока, заграден с върби и с по-дребна буйна растителност, главно с цъфналлепен и лулички(Linaria); шосето край потока е толкова тясно, чедве коли едва могат се размина. Реката, на места преградена, кара малки воденици, чиито стрехи са покрити с големи апсидни плочи. Хора от сутринта срещнахме много малко. В покрайнина, където се вижда само публика с калпаци, фесове и чалми, беше ни чудно да виждаме пеши пътници облечени „alla franca”; те са немски и сръбски скитници, които отиват в София да търсят щастие в занаята си. Клисурата е около един час дълга; между населението се нарича и Йежевица и била по-напред под това име всеобщо позната като важна стратегическа позиция по пътя от Ниш за София. Сега през нея се строи железница от Белград за Цариград.

 Зад последния завой на клисурата се отваря плодородна по-широка далина, в която Йежевица при село Калотина се съединява с Годешка река, чиито извори лежат близо до Гинци на шосето от София за Лом; оттук вече реката се нарича навсякъде Нишава. През пролуката на Годешка река надничат отзад голите зъбци на Стара планина. Между Стара планина и нашето шосе се простира продълговата, към север наклонена долина, която се нарича Висок...

––––––––––––––
стр. 545 и 546

 

... Овчарите, като напр. в Драгоман и по Балкана, се обличат с кожух и с груби гащи от черна козя кожа с вълнестата част навън и в това облекло, с рунтава гугла на глава, изглеждат отдалече като мечки или изображенията на стария бог Пан. Мъжете носят илимного дълги коси, или пък си стрижат по турски космите късо; брада има единствено попът, останалите – само мустаци.

 Женската носия е тъмносин дълъг сукман без ръкави, покрит с разни орнаменти – жълт, червени и бели, които са пришити като цветя във формата на малки снопчета покрай отделните шевове. По ръцете се белеят широките ръкави на бялата риза, богато обшита, която се подава дори отдолу под дрехите. Всяко село има своите образци за шиене, според които един други се тутакси познават. Около кръста си носят тежък кожен пояс, около две педи широк, на края украсен с големи метални пафти; целият пояс е обкичен с множество стари и нови монети. Около гърлото пък виси наниз от пари, в ушите обици, а по ръцете си навличат тежки жълти, пиринчови гривни с „предисторична” форма. На краката си носят бели чорапи и опинци. Омъжените жени покриват главите си с бели кърпи, които отзад, под косите, са вързани на възел. Момите ходят с открита глава. Косите им са уплетени в множество дълги плитки, а към тях са прикрепени изкуствени дълги редици, които пък са обкичени с редове стари пари. Тези монети по пояса, гърлото и редиците дрънкат при всяка крачка като синджир. Съдържат цял археологически кабинет, в който заемат главно място турските, венецианските, руските, старите австрийски и испански пари, а понякога се срещат и средновековни или антични монети...

–––––––––

стр. 150 и 151

 

... Хубав изглед на селището (Цариброд – моя бел.) се открива от стръмния, гъсто обрасъл връх на северната страна. От промиването на варовика, богат с вкаменелости, се образува по склоновете на този връх травертин (на български Бигор), от който на места изскачат периодически извори, които текат само след дъжд. След върха край тесния десен бряг върви римски калдъръмен друм, 4-5 крачки широк,отчасти обрасъл. Няколко малки крепости (при Калотина, едно каленце срещу устието на Лукавица и т.н.) са служили за охрана на този път. Изобщо, казват, във всяко село в долината се намирали стари тухли, глинени тръби и следи от стари селища или крепости...

––––––––––

стр. 548

 

... Околността на Цариброд е планински край, пълен с пътеки, с многобройни бедни села. Лозя тук и във Висок няма; всичкото вино се пренася през границата на Пирот. Също и тук съвършено липсват биволи, които видяхме още в Сливница;в Царибродско, казват, мнозина селяни не са и виждали през целия си живот това толкова обикновено другаде в България домашно животно. Стрехите на къщите са стръмни поради големия зимен сняг. Мъжката носия тук и в Трънско прилича на облеклото на македонските дебралии: бяла дреха от овча вълна, бели беневреци (тук бревенеци), червен пояс и черен калпак (барла). Жените носят бели, украсени с цветя кърпи на главите, червени или черни сукмани от един къс, червена като черга престилка с отвесни ивици и около тялото пояси от червена вълна или кожени и посребрени; на гърдите от ръкавите на дрешката и под късия сукман се подава бяла риза. Момичетата, както в Софийско, имат от козина правени коцаци дори един метър дълги, а върху тях малка опашчица, покрита със сребърни монети. На краката си носят, разбира се, обикновените опинци.*

* Жителите на Царибродско и Пиротско, които другояче говорят и другояче се носят от шопите, често се наричат торлаци. В самата покрайнина не обичат да слушат това име като прякор; в Цариброд ми казаха, че тамошните хора наричат торлаци именно шопите в Софийско. Впрочем името на торлаците в различен смисъл е познато и в други краища. В Берковищко селяните, които живеят от двете страни на Балкана, един друг се наричат торлаци; и румелиотите в Гьопса наричат жителите на северния склон на Балкана торлаци. (П.Р.Славейков, „Няколко думи за шопите” – ПСп, кн.9, 1884, стр. 110)

–––––––––

стр. 549

 

... Откриването на цялата линия Белград – Цариград за международната търговия е било решено да стане на 28 юли 1888 г., но макар че всичко било готово и че навсякъде вървят локални влакове, отново е било отложено. То станало на 12 август, когато първият тържествен международен влак пристигнал на обяд в София и на другия ден рано сутринта отпътувал по-нататък за Пловдив. Софийската станция лежи на северната страна на града, където линията се кръстосва с шосето до Лом. По българската линия София – Цариброд локални влакове пътуват от 5 юли...  

 




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgisirakov
Категория: Регионални
Прочетен: 198422
Постинги: 116
Коментари: 27
Гласове: 801
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930