РЕШЕНИЕ №215 Гр. София, 8 декември 1888 г.    

 В името на Негово Царско Височество Българский Княз ФЕРДИНАНД I Върховний Касационен Съд, Първо Гражданско Отделение, на 24 ноември 1888 г., в открито съдебно заседание, в следующий състав: Председател: Христо Стоянов, членове: Андрей Манолов и Добри Русков, при Помощник-Секретаря: Христо Д. Велев и в присъствието на Помощник-Прокурора: Иван Кассабов, слуша доложеното от членът Манолов Гражданско дело №158 по описът за 1888 г., на Мода Колев, от село Мало Бельово, Царибродска околия, със Сюлейман Тахиров, поверенник на Ахмед Темезчиев, от гр. София, Гого, Любен и Сокол Кръстови, от с.Чуковезер, Брезнишка Околия, за 1/3 част от чифликът „Мало Бельово”. – В заседанието от страните се яви кассатора – Моде Колев с поверенника си Ив. Кършовски, Гого и Сокол Кръстови.    Обстоятелствата са тези: с прошение от 20.12.1884 г. до Трънский Окръжен Съд, Мода Колев, из с. Мало Бельово, Царибродска Околия, излага, че преди три години заедно със Стойко Миленов и Спас Младенов, из същото село, купили от Ахмед Темезчиев собственния му чифлик „Мало Бельово” за 27000 гроша, от които припадающите се нему 9000 гроша заплатил на срокът, но Сюлейман Тахиров, из гр.София, поверенник на Ахмед Темизчиев, неизвестно по какви причини издал документ пред Царибродский Мирови Съдия за една част от чифлика на жителите от село Градине, а за остатъка от същий чифлик на двамата му другари и на Гога, Любен и Сокол Кръстови, из село Чуковезер, Брезнишка Околия; затова истеца молил Съда да призове Стойко Миленов, Спаса Младенов и поверенника Сюлейман Тахиров и ги осъди да му отстъпят третята част от целий чифлик и да му заплатят всички разноски, които ще го последват. По молба на истеца, по това дело били призовани в качество на трети ответни лица, Гого, Любен и Сокол Кръстови. Трънский Окръжен Съд, като изслушал по това дело обясненията на страните и показанията на посоченият от истеца свидетел – Манол Игов, с решението си от 31-й Октомврий 1886 г. №92 признал Мода Колев за съучастник в купуванието чифлика, Мало Бельово, принадлежащ някога на Ахмед Темезчиев, из град Пирот, който купили заедно – Мода Колев, Стойко Миленов и Спас Младенов – от Ахмед Темизчиев, и му дал право на владение на една трета част от целия чифлик. Осъдил Ахмед Темизчиев в лицето на поверенника му Сюлейман Тахиров да заплати в полза на хазната 80 лева и 50 ст. за съдебно мито, марки и призовки, а на Мода Колев – 74 лева за водение делото чрез поверенник и на свидетелите всеки му по 15 лева. – По въззивна жалба на Сюлейман Тахиров и на Гога, Любен и Сокол Кръстеви, това дело е разгледано в присъствието на двете страни и от Софийский Апелативен Съд, който с решението си от 26-ти Февруарий 1887 г. №41, като взел пред вид:  „1-о) Че Мода Колев е завел иск срещу Сюлейман Тахиров, Стойко Миленов и Спас Младенов за 1/3 част от чифлика на Мало Бельово;  2-о) че Спас Младенов и Стойко Миленов доказват, че са купили 2/3 части от чифлика на Мало Бельово, принадлежащ на Ахмед Темизчията и немат нищо общо с Мода Колев, нито са длъжни да отговарят за останалата 1/3 част;  3-о) че Сюлейман Тахиров, както в писмените си, тъй и в устните си обяснения, казва, че еправил преговори с Мода Колев да му продаде 1/3 част от целий чифликна Ахмед Ага. Но тъй като Мода нямал пари да му заплати, той не е извършил продажбата и не му е дал такрир1, и не счита себе си за задължен да продаде на истеца, заради това е продал третята част на чифлика на Любен и Гога Кръстеви, на които е дал такрир;  4-о) че преговори за продажбата не могат да задължат продавача да не продава другиму, ако намери за по-износно, в какво и да е отношение;  5-о) че от обясненията на Гога и Любен Кръстови, от тяхното самопризнание се доказва, че когато Сюлейман Тахиров им е продал 1/3 част от целий чифлик на Мода Колев е дал 3000 гроша за да стане притежател на 1/3 част от това, което двамата братия са купили от Сюлейман Тахирова, т. е. 1/9 част от целий чифлик на Мало Бельово;  6-о) че въобще от обстоятелствата на делото се вижда, че Мода Колев отначало е искал да стане притежател на 1/3 част от целий чифлик на Мало Бельово, като е водил преговори съ Стойко Миленов и Спас Младенов, всеки от тях да купи по 1/3 част; но подир преговорите, когато настанало време да се извърши продажбата, Стойко Миленов и Спас Младенов купили 2/3 части и заплатили на Сюлейман Тахирова, а Мода Колев не намерил пари и не можел да купи; та когато Сюлейман Тахиров продал една третя част на братия Кръстеви той, Мода Колев, едва лие можал да вземе участие в тая покупка в размер на 1/3 част като броил 3000 гроша на Гога и Любен Кръстеви”; - изменил решението на Трънский Окръжен Съд така: „Осъжда Сюлейман Тахиров, поверенник на Ахмед Тимизчиев и Гога, Любен и Сокол Кръстеви да отстъпят (1/9) една девета част от чифлика Мало Бельово, находящи се в землището на същото село, на Мода Колев и да платят в хазната 27 лева съдебно мито и за призовки. Осъжда Мода Колев да заплати в ползана Държавното Съкровище 531/2 лева за съдебно мито, марки и призовки”. Срещу това решение на Софийский Апелативен Съд, Мода Колев подава кассационна жалба в която като повод да се отмени казаното решение на Апелативний Съд посочва, че по това дело Софийский Апелативен Съд нарушил:  1-о) ст. ст. 134, 138 и 167 от Времнните Съдебни Правила, защото не е основал решението си върху находящите се при делото на Трънский Апелативен Съд писмени доказателства, а събирал сам справки ; и  2-о) ст. ст. 185, 186 и 187 от Времнните Съдебни Правила, защото не е взел въ внимание самопризнанието на противниците и особенно на братия Кръстеви, че те не копували въпросния чифлик, а му били поръчители за 6000 гроша, които заплатили за него и за които бил осъден да им ги заплати.  Върховний Кассационен Съд, като изслуша докладът на делото, устните обяснения на кассатора и заключението на Помощник-Прокурора, за да реши това дело, взе в съображение:  1-о) Оплакванието на кассатора за нарушението по това дело на ст. ст. 134, 138 и 167 от Временните Съдебни Правила с това, че Апелативний Съд не основал решението си върху находящите се при делото на Трънский Окръжен Съд писменни доказателства, а събирал само справки, не може да бъде основателно, защото не се оправдава от фактическата страна на делото, тъй като от съобразителната част на решението се вижда, че Апелативний Съд при разрешаванието на това дело, се е ръководил както от писменните доказателства, тъй и от доводите представени при устните обяснения на страните, без да е събирал сам някои справки, - нещо, което и сам кассаторът с нищо не подкрепя.  2-о) От петото съображение на решението така също се вижда, че Апелативний Съд, при постановявание на решението си по това дело, е взел въ внимание стореното от братия Кръстеви самопризнание, което и оценил, но че не му предал онова значение, което кассатора мисли, че може да има, това заключение на Съда, като се отнася до съществото на делото, не подлежи на кассационна проверка. Следователно, и второто оплакване на кассатора, че по това дело Софийский Апелативен Съд нарушил ст. ст. 185, 186 и 187 от Временните Съдебни Правила, така също е неоснователно.  Водим от тези съображения, Върховний Кассационен Съд определява: Кассационната жалба на Мода Колев, срещу решението на Софийский Аппелативен Съд, от 26-й Февруарий 1887 год. №41, съ силата на ст. 11 от Учреждението на Върховний Съд, като неоснователна, да се остави без последствие.

–––––––
1 – писмен документ