Скарале се зълва и снахата,
скарале се, па се и тепале,
зълва вели на снахуту свою:
- Я съм по-добра от тебе!
Снахата вели на зълвуту свою:
- Айде да питамо овчарка!
Па отоше, овчарка питаше,
а овчарко така отговара:
- Снахата е пролетна роса -
куде падне, тревата никне;
зълвата е есенна слана -
куде падне, све она попари!

***
Царибродско - Сърбия (Младенов, М. Между Ерма и Стара планина. Ниш, 1969, с. 24 - "Зълва и снаха").
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012

 Мома сънува трима ергени

 Легнала мома, заспала,
под оной дърво високо,
под оной сенке масленке.
Дунуше вири ветрове,
шибну се гранка маслинка,
шибну си мому през образ,
сепну се мома, разбуди,
та си ветра кълнеше:
- Не дунул, ветре, никъга,
како си бео заспала,
арън си сънък гледая -
уз доле иду троица младе ергене,
едън ми даде ябълку,
други ми даде жълт пърстен,
треки ме на сън целива.
Щото ми даде ябълку -
зелен да буде до века;
щото ми даде жълт пърстен -
кръз ньега да се провре;
щото ме на сънък целива -
с ньега да се чардошем.

***
Царибродско, дн. в Изт. Сърбия (СбНУ 11, с. 12, № 15 - "Целувка, ябълка и пръстен"); вири - вихри.
© Електронно издателство LiterNet, 12.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.

 Народни празнични песни

 Гърличка ми гъркаше
според село у елу,
мекю си гю мамеше:
- Гели бери, гърличке,
да те макя нарани
с бела ченица големица,
да те макя напои
с руйно вино цървено.

***
Царибродско; лазарска - на момиче (СбНУ 6, 17).
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2005
Народни празднични песни. Избрал и наредил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Народни празднични песни. Избрал и наредил Димитър Осинин. София: Факел, 1937.

 МОДРО ГРОЗГЕ ГАРВАНИТО

 Модро грозге гарванито,
да кой че га откине?
- Иван че га откине,
а Мара че га узобе

***
Царибродско и Пиротско (СбНУ 14, с. 36, № 9).
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

 СОКОЛ ЛЕТИ ВИСОКО

 Сокол лети високо,
шири пера широко,
тражи сенко ладовну,
тражи воду студену,
тражи мому хубаво.
Найде сенку ладовну,
найде воду студену,
мома нема хубава.

***
Царибродско (СбНУ 6, с. 17, № 2).
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

 Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

 Два су брата много живували,
сестру Нейкю много миловали,
од милост го на пазар отвели,
що видели, они све вой купили,
па видоше сребърни ножове,
и оди ньи су на Нейкю купили.
Братак Павле жену злу имаше,
не обикну кучка Павловица,
па украде Нейкини ножове
и убоде коньи под сайвана,
н опущи девет бъчве вино
и десет у със жълту ракию,
и убоде мужкото си дете.
Помеджу си брайкя се питую:
- Кой ли това ни напрайи,
кой убоде това мужко дете,
кой ли пущи девет бъчве вино
и десету със жълту ракию,
кой убоде коньи под сайвана?...
Заредише редом по ножове
и чийи су ножове кървави,
тия йе това чудо направил.
Ка найдоше Нейкини ножове,
ножове вой до коре кървави,
та си брайкя налетеше Нейкю:
- Ти си, Нейке, това напраила!
Нейка е на бракя продумала:
- Ако съм я това напраила,
водете ме на Шару планину,
сечете ме на парче по парче,
върлете ме по равното поле!
Брайкя много не мислили,
и това су с нею напраили.
Куде падле Нейкините ноге -
израсле су две тънке тополе;
куде падле Нейкините очи -
изврели су два бистра кладенца;
куде падла Нейкината снага -
там израсла църква самотворна.
Разболе се кучка Павловица,
па отишла у ту белу църкву,
а църква е сама продумала:
- Назад, назад, кучко Павловице,
из очи ти цървье прокапали,
из уши ти муйе пролетиле,
из сърце ти трева поникнула!

***
Царибродско - Сърбия (Младенов, М. Между Ерма и Стара планина. Ниш, 1969, с. 32 - "Кучка Павлевица").
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet

 ПОВАЛИ СЕ ЙЕДНО ЛУДО-МЛАДО

 Повали се йедно лудо-младо,
дека има три кемера паре;
дочула го мома низ градину,
па на лудо по тион сборуе:
- Мълчи, лудо, само се не вали,
да я имам повише от тебе:
косе ми су тора ибришима,
вежде ми су морске пиявице,
оче ми су два бистри кладенци,
уста ми су медену котию,
зубе ми су два реда бисера,
снага ми е това равно поле,
руке ми су две тънке тополе,
ноге ми су два бора у гора.

***
Царибродско (СбНУ 11, № 1).
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

 Спор и клетви между етърви

 Два су брата яко живували,
от милост су си капе менявали,
от радост си уста обзевали.
Расли брайкя, па си и порасли,
дойде време майка да ги жени,
па затражи до две миле снайе.
Майка найде до две миле снайе,
а оне су люте кучке биле -
за годину брайкя поделиле,
усред двори йендек ископале,
у йендек су Дунав навърнуле.
Една кълне оди йедну страну,
друга кълне оди другу страну.
По-старата клела по-младуту:
- Да си родиш едног милог сина,
да ти расте и да ти порасте,
първа пушка ньега да убие -
ка погледнеш ньегови дрггаре,
од каменье главу да си строшиш!
По-младата клела по-старуту:
- Да си родиш йедну милу черку,
да ти расте и да ти порасте,
силни дари она да напрайи,
па бог да даде она да ти умре,
ньойни дари пусти да остану.
Ка погледнеш ньойните дарове,
от ковчегът главу да си строшиш!

***
Царибродско - Сърбия (Младенов, М. Между Ерма и Стара планина, Ниш, 1969, с. 30 - "Два брата);
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet

 Спор и клетви между етърви

 Два су брата много живевала:
- Живей, брате, двама да живимо,
док се, брале, несмо изженили.
Дойде време, та се изженише,
доведоше две кучке етърве.
Живували два дни и две ночи,
трекьи дън су кучу поделиле,
поделиле, с църдже преградиле.
Двете седле, па се закарале.
По-младата по-старуту клела:
- Бог те убил, мила етървице,
да отимаш девет мили сина,
да отимаш и да ги очуваш,
па да дойду размирне године,
свите девет у войску да пратиш,
оди девет едън да се върне
и он да е без руке, без ноге,
да ги водиш от село до село,
па да дойдеш я да га лекуем!
По-старата по-младуту клела:
- Бог те убил, мила етървице,
да отимаш девет миле черке,
да отимаш и да ги очуваш,
па да дойде църна сипаница,
свите девет, море, да засипе,
оди девет едну да извадиш,
и она да е без руке, без очи,
да гю водиш од село до село,
па да дойдеш я да го лекуем!

***
Царибродско - Сърбия (Младенов, М. Между Ерма и Стара планина, Ниш, 1969, с. 30 - "Два брата - 2").
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet

 Облог за излъгване на булче

 Събрали ми се, събрали,
све одбир млади юнаци
у айдучкуту белу меану,
па су се добре понапили,
па су се тамо валили,
некой с голем имот,
некой с големи пари,
а млад Стоян нема с кво.
Тъгай се Стоян повали
дек има невеста убава,
дек има конче паметно:
- Никой не може невестата,
невестата да ми излъже,
никой не може кончето,
кончето да ми надбързи.
Стана си айдук Димитър,
па на Стоян продума:
- Бате Стояне, Стояне,
ако ти булче излъжем,
аризваш го на мене
заедно със кончето?
Ако ли го не излъжем,
главуту ми одрежи!
Силна дума думали,
силна облога чинили.
Стана си юнак Димитър,
узяши Стояново конче
и търже с двоица айдуци.
На Стоянови порти затропа,
на булка тека продума:
- Излезни, Стоянова було,
излезни да видиш чудо,
бата Стояна убише,
йела прибери кончето!
Булка из двори думаше:
- Иди си, юначе незнано,
кой що дирил, намерил,
пусто му конче остало,
кига Стояна су убили,
без ньега порта не отварам!
Димитър повторно повика,
була повторно продума,
продума и се закани:
- Иди си, юначе незнаен,
че пущим моите лъвове,
тебе че йеднъг изеду!
Димитър се уилен върну
у айдучкуту белу меану
и на Стояна продума:
- Бате Стояне, Стояне,
не може булка да излъжем,
чини, що смо думали!
Стоян дума не продума,
узе си сабля вренгия,
па му одреза главуту,
кико су думу думали,
кико су облог чинили.

***
неуточнено, Царибродско, дн. Димитровградско (Младенов, М. Между Ерма и Стара планина, Ниш, 1969, с. 82 - "Верна невеста").
© Електронно издателство LiterNet, 28.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet

 ПРОКЛЕТА ДА Е ДЕВОЙКЯ

 Душата на българина

Проклета да е девойкя
коя овчара залиби!
Овчар е туга голема:
лете летуйе у Влашко,
зиме зимуйе у Банско,
църна му земя постилкя,
бели му камик възглавье,
ведро му небо завивка,
кован му кривак невеста.

***
Царибродско (СбНУ 11, 10).
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

 СИТЕН ДЪШ ВАЛИ

 Народни любовни песни

Ситен дъш вали како маргарит,
мойето либе на път пооди,
с кон аджамия, с лоши дружина.
А я му думу, думу говорим:
- Поседи, либе, и тая годин,
и тая годин и на другата,
заман се паре, либе, печале,
либе се либи додек е младо,
цвеке се кине додек е росно!

***
Царибродско (СбНУ 11, 10).
© Електронно издателство LiterNet, 31.08.2005
Народни любовни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005