Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05 10:38 - Народни песни от село Бойница, Видинско - 2 част
Автор: georgisirakov Категория: Регионални   
Прочетен: 1981 Коментари: 2 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Момиче, малък дяволо

- Момиче, малък дяволо,
не ми минавай през двори,
не ми задавай ядове.
Че малко ли са моите,
къде да дяна твоите?
- Сбирай ги, любе, сбирай,
сбирай ги, любе, у пазва,
па кога доде на пролет,
ще си купим брези биволе,
ще упрегнем черно рало,
ще забраздим дългата нива,
да насадим бяла пшеница.

Бойница, Кулско (Архив КБЛ-ВТУ).

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Диляни продума:
- Диляно, моя първино,
аз ще да ида, Диляно,

Свекърва-клеветница
в стринкови си на гости,
ти да ме мене почакаш,
портите да ми отвориш.
Чакала Диляна и прела,
дорде петлит епропели,
девет вретена напрела.
Дилянината свекърва,
тя на Диляна думаше:
- Легни, Диляно, заспи си.
Легна Диляна, та заспа.
Стефан на порти похлопа.
Дилянината свекърва,
Стефану порти отвори
и на Стефана продума:
- Стефане, чедо Стефане,
ти щом оттука излезна,
легна Диляна, та заспа.
Стефан се люто разсърди,
извади сабя точена,
руса й глава отряза.
Главата скача, говори:
- Стефане, моя първино,
азе те тебе почаках,
дорде петлите пропяха,
девет вретена напредох.
А твойта стара майчица,
тя ме накара да легна.
Кога, Стефане, похлопаш,
тя ще ме мене събуди,
портите да ти отворя...
Стефану жалба дожаля,
че се в сърцето прободе
и само това издума:
- Лежи, Диляно, да лежим,
нека се находи майка ми!

Бойница, Кулско; седенкарска и трапезна (Архив КБЛ-ВТУ).

 Мързелива мома - без премяна за празник
Коледо! / Похвали се малка мома,
ей, Коледо, мой Коледо:
- Кой ще вземе малка мома,
да посади редом дунки,
да насади редом лозе,
да направи до три чешми,
до три чешми с три шопури!
Обади се малък момък:
- Аз ще взема малка мома;
ще насадя редом дунки,
редом дунки, брегом лозе,
ще направя до три чешми,
до три чешми с три шопурки
и ще взема малка мома!
Малка мома тънко преде,
тънко преде, бито тъче,
та изтъка бито платно,
па го простре на вратника,
мина бивол - почеса се,
падна платно, преби бивол!...

Бойница, Кулско (Стоин-ТВ, № 81); контаминирана - първата част от друг мотив (бел. съст., Т.М.).

 

Песни за социализма и ТКЗС
Либе си залибих,
млада звеноводка,
погледа й струва,
цяла крина злато,
със злато и сребро.
Няма като нея
хубавица втора,
няма като нея
работлива втора.
Девет броя ризи
е за дар ушила
и сто лакти платно
е на стан навила.

Бойница, Кулско (Архив КБЛ-ВТУ).

Царица ниже шапчица за детенце
Хвърчали са, летили са,
сиви, бели гълъби,
па къде ми паднали -
в Маркови дворове,
на Маркови чардаци.
- Сиви, бели гълъби, като падате,
що правеше невеста?
- На висок гардак седеше,
мъжко дете държеше,
капица му китеше -
ситен, дребен маргарит,
ситни, дребни жълтици.

Бойница, Кулско; лазарска (Архив КБЛ-ВТУ).

 Далеч за невеста
Израсло е дърво високо,
пущило листа широко.
Поди дървото тинтява,
на тинтявата терзии.
Сини седла шиели,
врани коне ковали,
за триста китни сватове.
На далеко се канели,
за млада невеста да идат,
за Елка, за Етрополка.
Кога за нея пойдоха,
ечемиците се сееха,
видни череши цъфтяха,
море се бие в брегове.
Кога си при нея стигнаха,
Елка си плаче, не млъква.
Елки снаха говори:
- Калино, Елке, Малино,
та това ли е далеко?...
Кога с Ела тръгнаха,
ечемици се жънеха,
вишни-череши зрееха,
морето сухо станало.

Бойница, Кулско; сватбена - трапезна, на кума и кумицата на втория ден след сватбата (Архив КБЛ-ВТУ).

Кое венчило е най-добро
Димитър дума Диляни:
- Диляно, либе Диляно,
два пъти си се женила,
с мене либе, трети път.
Кое е венчило най-мило?
Диляна дума Димитро:
- Димитре, либе Димитре,
като ме питаш, ще кажа -
първият беше сиромах,
сиромах, селски говедар,
с торба брашно носеше,
ала си сладко ядяхме.
Вторият беше болярин,
болярин, селски чорбаджия,
хамбари пълни с жито,
кемери пълни със злато -
там се либе, не ядеше;
сега е реда на тебе,
на тебе, либе, да кажа -
и ти си селски чорбаджия,
ала си либе, изедник...

Бойница, Кулско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).

 Юнак разговаря с кончето си
Гюл девойка под гюла заспала,
гюл се рони, по девойка капе.
Мене арно на снощния квартир да съм -
тамо има три добри девойки.
Първа ще ми вратника отвори,
втора ще ми врана кон прифане,
трета ще ми постилка постеле.

Бойница, Кулско (Стоин-ТВ, № 1864).

Невеста жътварка забравя детето си на нивата
- Татова булка, Гроздано,
що си рано подранила,
що си дете оставила
на края на нивата,
та ти дете заплака?
Гроздана нищо не каза,
па си на края отишла,
па си дете вземала,
па си вкъщи отишла,
па си стока прибрала.
Прибрала Гроздана, що прибрала,
само си вратник не затвори,
свекър й вратник затвори.

Бойница, Кулско (Архив КБЛ-ВТУ); объркана.

Невеста жътварка забравя детето си на нивата
- Татова булка, Грозданка,
можеш ли, тато, пожъна
нивата десет декара?
Грозданка нищо не каза,
сутринта рано станала
и е на нива отишла.
Жънала, що е жънала,
слънцето трепти на пладне -
Грозданка нива преваля.
Жънала, що е жънала,
сленцето трепти да зайде -
Грозданка нива дожънва...

Бойница, Кулско (Архив КБЛ-ВТУ); непълна.

Пелин била вечерята, като няма малка мома
(Пуста младост не се търпи)

- На друм легнах, мамо,
и щом легнах, мамо,
одма заспах.
На сън ми дойде, мамо,
една мома пременена,
пременена, мамо, закичена
с карамфили.
Ти ме жени, мамо,
пуста младост преминава.

Бойница, Кулско (Архив КБЛ-ВТУ).

Янка разговаря с гората
Слънцето, Стано, зайоди,
над гора, Стано, зелена,
над вода, Стано, студена.
- Горо ле, горо, зелена,
колко си, горо, зелена,
по-болье да си лисната,
че имам брата айдука,
потера да го не фане.

Бойница, Кулско (Стоин-ТВ, № 998).

Болна мома - пила снощна вода и изпила змия
Пила Гина студена вода,
студена вода, леденова.
Пила два дни, три дни,
та изпила люта змия,
люта змия ридовкиня.
Мина Гина, поболе се,
поболе се, залежа се,
ни умира, ни станува,
ни на либе прошка дава.

Бойница, Кулско (Архив КБЛ-ВТУ).

Син съди/продава баща си
Де се е чуло и видяло
син баща на съд да кара,
както Никола баща си.
Назад му ръце завърза
и пред коня си го подкара.
Николов татко продума:
- Синко, Николе, Николе,
я слезни, синко, от коня,
та ми ръцете отвържи,
на Бога да се помоля.
Никола от кон не слезе,
само се бързо наведе,
още по-силно затегна
бащини ръце вързани.
баща му тежко въздъхна
и люта клетва изрече:
- Синко Николе, Николе,
ако ме караш с право,
да живееш и да добруваш,
ако ли пък съм невинен,
кога у дома си идеш,
жена ти камък станала,
дребни ти деца змийчета.
Никола назад потегна,
назад баща си подкара.
Кога в дома си отиде,
жена си камък завари,
около камък - змийчета.
Тогаз се Никола провикна:
- Клета му душа, проклета,
който жена си послуша,
баща си на съд да кара.

Бойница, Кулско (Архив КБЛ-ВТУ).

Де е Ботев, де е Левски, де е Караджата?
Стари дедо стадо пасе,
горе по Балкана.
Стадото му кротко пасе,
а стари дедо с кавал свири.
Около него настаяле
все млади внуци.
Стари дедо им говори:
- Кой ще нази от враг пази,
старите измреха,
а младите избиха?!

Бойница, Кулско (Архив КБЛ-ВТУ).

Хайдушка сватба
Пуста слана, есенна,
защо е рано паднала?
Та ми послани, послани
и на момите цветята,
и на полето тревата,
и на гората листата.
Сал едно дърво остало,
под него да се подслони
тая ми вярна дружина.
Командир Делчев думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
ставайте един по един
да видим, леле, да видим,
кой има лице моминско,
кому е тънка снагата?
Невеста да го направим,
през турска войска да мине...

Бойница, Кулско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).

Войнишка сватба-смърт
Разболял се млад Георги,
млад Георги, младо войниче.
Лежи ми Георги болен,
тъкмо ми до три месеца.
Никому нищо не каза,
на най-верния другар - капитана каза:
- Капитане, верни капитане,
аз си от нигде никого нямам,
една си вярна майчица имам.
Пиши й, капитане, пиши й,
че се е Георги млад войник разболял!
Да сбира майка дарове,
на сватбата да ми дойде.
Майка си писмо получи
и се е за сватба стегнала,
и е на път тръгнала.
Вървяла майка, що вървяла,
музика насред път сретнала.
Майка си мисли,
че е Гьоргевата сватба сретнала.
Кога майка сватба сретнала,
то не била сватба с булка -
lойници смъртник носеха.
Баба на войници думаше:
- Синове, мили бабини,
я ми умряло сложете,
умряло да си оплача,
че аз имам сина войника,
може да е моя син загинал,
баба да си умряло оплаче.
Кога умряло сложили,
баба сина си познала,
викнала, та заплакала,
три дни и нощи не млъквала.

Бойница, Кулско (Архив КБЛ-ВТУ).

Мързелива мома - без премяна за празник
Коледо! / Похвали се малка мома,
ей, Коледо, мой Коледо:
- Кой ще вземе малка мома,
да посади редом дунки,
да насади редом лозе,
да направи до три чешми,
до три чешми с три шопури!
Обади се малък момък:
- Аз ще взема малка мома;
ще насадя редом дунки,
редом дунки, брегом лозе,
ще направя до три чешми,
до три чешми с три шопурки
и ще взема малка мома!
Малка мома тънко преде,
тънко преде, бито тъче,
та изтъка бито платно,
па го простре на вратника,
мина бивол - почеса се,
падна платно, преби бивол!...

Бойница, Кулско (Стоин-ТВ, № 81); контаминирана - първата част от друг мотив (бел. съст., Т.М.).

 

Заспал до мома - събудил се до студен камък
- Севдалино, Севдице,
снощи съм те сънувал,
че си, Севдо, до мене
и при мене легнала.
Кога се, Севдо, събудих -
студен камък до мене.
Ти ли си го, Севдо, донесла
и при мене сложила?
- Мене ме мама не пуска
денем за вода да ида,
камо ли нощем да стана,
камък да ти отнеса!

Бойница, Кулско (Архив КБЛ-ВТУ).

Дете, обречено за цар
Снощи се дете родило,
отзаран майци си продума:
- Къпи ме, мале, мажи ме,
да расна и да порасна,
да взема царю царството,
да взема бану банството,
царевото е бащино,
а банството е дядово!

Бойница, Кулско; на кръщене (Архив КБЛ-ВТУ).

Син в тъмница
Разбил е Стоян, разбил е,
до девет нови дюкяна.
Нали Стояна хванали,
хванали и го карали
от село на село
и от град на град.
Па го откарали е Одрин,
Одрин града голяма.
И го затворили в одринските,
одрински тъмни затвори.
Лежал ми Стоян, лежал ми
тъкмо ми девет години,
покара десета година.
Стоянова майчица тръгнала,
тръгнала да си Стояна дири.
Ходила от село на село,
ходила от град на град.
Стигнала в Одрин, града голям.
Отишла в Одринските тъмни затвори,
там си ключарят запита:
- А бре, ключарю, бе братко,
има ли тук такъв човек?
- Бабо ле, стара бабо ле,
като ме питаш, ще ти кажа.
Тук има такъв човек
и той се Стоян казва -
девет годишен затворник тъмничар.
Леви му мустак постилка,
десни му мустак - завивка.
Качила се Стоянова майчица
на връх на тъмницата
и си три дни плакала,
па си тъмница прокапа.
Стоян дума тъмничарю:
- Тъмничарю ле, братко ле,
що си тъмница прокапа,
дали са паднали силни дъждове
или големи снегове са паднали?
- Не са силни дъждове,
нито големи снегове,
най е твойта стара майчица.
Три дни е плакала и тъмница прокапа.
Той се извътре провикна:
- Утре ме, мамо, изкарват
на тия върли бесилки,
продавай що видиш,
оттука да ме откупиш.
- Всичко, Стояне, продадох,
остала е Руса невеста.
- И нея, мамо, продавай!
Майка си вкъщи отиде
и си на Руса продума:
- Утре се, Русо, премени,
в Одрин града ще идем,
да те, Петкано, продам,
Стояна да си откупим.
Стана рано сутринта,
че се пременила
и я завела на Одрински пазари.
В полето нейде Стояна съгледа,
че го изкарват да го бесят на бесилка.
Петкана силно се збързила и ги претекла.
Напред върви владика, по него патрика,
по него джелате и накрая млад Стоян.
Па седнала, па заплакала,
па го попитал пашата:
- А, бре, Стояне, девет годишен тъмничар,
чия е тая руса невеста?
- До сага е била моя...
Тогаз пашата рекъл:
- Проста да ти е бесилка,
проста да ти е невеста!
Па го на бербер завела,
па го цял ден бръснали.
Петкана си гердан отвърза
и си гердана даде на берберин,
та си Стояна откупи.

Бойница, Кулско (Архив КБЛ-ВТУ); в записа имената Руса и Петкана се редуват; на места преразказвана.

Далеч за невеста
Израсло е дърво високо,
пущило листа широко.
Поди дървото тинтява,
на тинтявата терзии.
Сини седла шиели,
врани коне ковали,
за триста китни сватове.
На далеко се канели,
за млада невеста да идат,
за Елка, за Етрополка.
Кога за нея пойдоха,
ечемиците се сееха,
видни череши цъфтяха,
море се бие в брегове.
Кога си при нея стигнаха,
Елка си плаче, не млъква.
Елки снаха говори:
- Калино, Елке, Малино,
та това ли е далеко?...
Кога с Ела тръгнаха,
ечемици се жънеха,
вишни-череши зрееха,
морето сухо станало.

Бойница, Кулско; сватбена - трапезна, на кума и кумицата на втория ден след сватбата (Архив КБЛ-ВТУ).

Далеч за невеста
- Соколе, сиви соколе,
като си фърчиш високо, (2)
видиш ли поле широко?
- Ю поле дърво високо,
под него седат златари,
сини си седла шиея,
врани си коне стегая,
надалек за мома да идат,
за Елка, за етрополка.
Чула е Елка, разбрала
на студен бистър кладенец;
половин котли наляла,
от половина със сълзи.
Па се назад повърна.
Доде до дома да стигне,
три пъти по път паднала
брату си па коленете:
- Байо ле, не давай си ме;
пусто е село далечно.
Кога за мене дойдоха,
вишни-череши цъфтея,
кога се назад върнаха,
вишни-череши зрееха,
сватове от коне береа,
влашки си венци нижеха,
на светици ги даваха.

Бойница, Кулско (Стоин-ТВ, № 2759).

Детенце да погледа лазарки
Лаленце се люлее, Лазаре,
у зелени ливади;
то не било лаленце,
най ми било детенце.
Майка му го будеше:
- Стани, стани, детенце,
да погледаш лазарки
как хубаво играят,
шити поли развяват
жълти чехли похлопват.

Бойница, Кулско (Архив КБЛ-ВТУ).

Детенце да погледа лазарки
- Имаш момче мининко, Лазаре,
не пущай го никъде - (2)
ни на Ибор на вода.
На Ибор са два влаха,
два влаха и четири татара,
власи влашки оратуват,
а татари - татарски:
- Ай да хванем тоз момче,
да му бръкнем в джобове,
да извадим ключове,
да отключим сандъци.
Да извадим премена,
да пременим Лазара,
че хубаво играе -
жълти чехли потропва,
ръченица разметва...

Бойница, Кулско; лазарска - на млада жена с дете (Стоин-ТВ, № 298).

Подготовка на малка мома за Лазар
- Ой, Лазаре, Лазаре,
що побърза, та дойде -
ризата ми на кросно,
сукманя ми на руно,
чехлите ми при чехлар,
гривните ми при златар.

Бойница, Кулско (Архив КБЛ-ВТУ).

Подготовка на малка мома за Лазар
- Ой, Лазаре, Лазаре,
що побърза, та дойде? (2
Ризата на кросно,
сукмана на руно, (2)
чехлите при чехларя,
гривната при златаря... (2)
Ой, Лазаре, Лазаре,
що побърза, та дойде? (2)

Бойница, Кулско; лазарска (Архив КБЛ-ВТУ).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013

 

 



Тагове:   ЦАР,   Юнак,   невеста,   Бойница,   детенце,


Гласувай:
7



1. karpis - Привет!
26.05 22:41
От някоя книга ли си ги намерил или е като устното творчество,записано от братя Миладинови?
Поздрави!
цитирай
2. georgisirakov - От електронното издателство Li...
27.05 07:26
От електронното издателство LiterNet, Български фолклорни мотиви. Има и в Българско народно творчество в 12 тома. Поздрави и от мен!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgisirakov
Категория: Регионални
Прочетен: 91896
Постинги: 96
Коментари: 20
Гласове: 559
Календар
«  Юни, 2022  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930