НАРОДНА ПЕСЕН ОТ ЦАРИБРОДСКО

 Легнала мома, заспала,

под оной дърво високо,

под оной сенке масленке.

Дунуше вири ветрове,

шибну се гранка маслинка,

шибну си мому през образ,

сепну се мома, разбуди,

та си ветра кълнеше:

- Не дунул, ветре, никъга,

како си бео заспала,

 арън си сънък гледая

- уз доле иду троица младе ергене,

едън ми даде ябълку,

други ми даде жълт пърстен,

треки ме на сън целива.

Щото ми даде ябълку

- зелен да буде до века;

щото ми даде жълт пърстен

- кръз ньега да се провре;

щото ме на сънък целива

- с ньега да се чардошем.

 Царибродско, днес в Изт. Сърбия (СбНУ 11, с. 12, № 15 - "Целувка, ябълка и пръстен")

 
„ЮНАК УБИВА НЕРАЗПОЗНАТИЯ СИ БРАТ”

 Седал Гмитар с майку да вечера,

да вечера сола и люта пипера,

ем вечера, ем се усмивкуйе,

това видела ньеговата майка,

па си майка Гмитру говорила:

 - Йо, мой сине, Гмитре хайдучино,

 дал се смееш на божю вечеру,

ил се смееш на старуту майку?

Думу дума Гмитар хайдучина:

 - Мила майко, моя закрилнице,

не смеем се на божю вечеру,

 не смеем се на старуту майку,

но се смеем на Стару планину.

 Ка се сбрамо двадесе хайдуци,

 ка се збрамо благо да делимо,

да делимо благо неброено,

сви су тамо клетву полагали,

сви се кълну у брата у сестру,

а я, мале, у мойето конче,

у кончето и тънкуту саблю.

Другаре ми клетву не признаше,

врано конче - кучешка вечера,

тънка сабя - студено железо,

затова се, мале, усмивкуйем!

Майка Гмитру тийом говорила:

- Сине Гмитре, стара хайдучино,

ти си имаш брата брата за заклетву,

име му е Арамбаш войвода,

судбина ви, сине, разделила!

Думу дума Гмитар хайдучина:

- Опечи ми, мале,

ти жълту погачу и заколи петла,

още и пауна, па че идем брата да си тражим!

Кико рекли, тека су направили.

Пойде Гмитар брата да си тражи,

па си мина през горе зелене,

па излезе на поле широко,

да си тражи брата оди майку.

Сретоше га дванайсе турчагье,

па почеше Гмитра да стрелаю.

Пуче пушка у ветър отиде,

а Гмитар си понатамке стиже

и си виде там бели шатори,

пред шатора войвода седеше.

С брата су се по лик опознали,

живи се брайкя прегърнули,

мъртви се двоицата пущили.

 Царибродско - Изт. Сърбия (Младенов, М. Между Ерма и Стара планина, Ниш, 1969, с. 81 - "Гмитар брата тражи"); трансформирана.

 
„ПОВАЛИ СЕ ЙЕДНО ЛУДО-МЛАДО”

 ПОВАЛИ СЕ йедно лудо-младо,

дека има три кемера паре;

дочула го мома низ градину,

па на лудо по тйон сборуе:

— Мълчи, лудо, само се не вали,

да я имам повише от тебе:

косе ми су тора ибришима,

вежде ми су морске пиявице,

оче ми су два бистри кладенци„

уста ми су медену котию,

зубе ми су два реда бисера,

снага ми е това равно поле,

руке ми су две тънке тополе„

ноге ми су два бора у гора.

 Записал К.В.Друмев,стр.62

 
„СИТЕН ДЪЖД ВАЛИ КАТО МАРГАРИТ”

 СИТЕН даж" вали низ ясното небе,

а моето либе на пат ми "оди

с конь аджамия, с лоши дружина,

с лоши дружина, се арнауке.

А я му велим: — Поседи, либе,

поседи, либе, дури сме млади!

Китка се бере, дури йе росна,

либе се либи, дури йе младо!

Поседи, либе, тая година,

тая година и през другата!

 

„СОКОЛ ЛЕТИ ВИСОКО”

 СОКОЛ лети високо,

шири пера широко,

тражи сенкю ладовну,

тражи воду студену,

тражи мому убаву.

Найде сенкю ладовну,

найде воду студену

мома нема убава.

 

„ИВАНЕ, ИВАНЕ И ЛЕЛЯ СИ ОДИЛ, ИВАНЕ ЛЕ””

 ИВАНЕ, Иване,

 дрипаво ти седло;

 Мария, Мария,

 свилени ти поли.

 Дрипаво, дрипаво, леба ми!

 Свилено, свилено, бога ми!

 ЛЕЛИ СИ одил, Иване ле!

 По планините, по рудините,

 по рудините, по бачиите;

 лели си видел бели снегове,

 бели снегове, пресно сиренье? .

 Това е Марин образ, Иване ле!

 Милуй си га, целивай га, Иване ле!

 1 Гугу, гугу, сив галабе се повтаря след всеки стих.

 страница 472

ИЗТОЧНИК:

Сборник „БЪЛГАРСКО НАРОДНО ТВОРЧЕСТВО В ДВАНАДЕСЕТ ТОМА” – том 6, ЛЮБОВНИ ПЕСНИ