Грозданке моме, /2
нали ти рекох, джанъм,
да не минуваш,
да не минуваш, /2
да не минуваш, джанъм,
край нашто лозе -
ще ми оброниш, /2
ще ми оброниш, джанъм,
два стръка грозде,
а те ми струват, /2
а те ми струват, джанъм,
две бъчви вино.
358. „Севданке, Раде убава”
Севданке, Раде убава,
видиш ли севдим планина –
каква е мъгла паднала,
мъглата по планината.
Така е мене тъгата,
тъгата, либе, по тебе.
Ние се с Рада либиме,
цели ми девет години.
И си със Рада думаме,
ако се двама не вземем,
на сватба да се каниме.
Рада се първа зажени.
Секъде наред канила,
само Стоян не канила.
Стоян се люто разсърди,
па при кумове си ойде
и на кума си продума:
– Куме ле, господине ле,
пущете ме при невеста,
две думи да ѝ продумам.
Стоян на Рада продума:
– Защо си клетва погази,
секъде народ покани,
сал мен, севдо не покани!
пяла Милица Делчева
от с. Калотина, Годечко
през 1952 година