Провикна са момче из планина-
момче из планину,
дека много бекяр е одило,
много пари било печальило,
три кемера пари печальило -
едън кемер се жълте жълтице,
втори кемер се кара грошеве,
трети кемер - ситне неброене.
С първи кемер мома че доведе,
с втори кемер куле че съгради,
с треги кемер чишме че изведе.
Провикна са мома из градину:
- Я стой, момче, не вали се толко,
я съм мома, па й повише имам.
Мое снаге дъска рендисана,
мое косе тай густа кориа,
мое лице кньиже нарачиске,
мое очи това църно грозье,
мое ведже морске пиявице,
моя уста медена кутия,
мое руке попови дивитье.
–––––––––
Българско народно творчество в тринадесет тома. Том ХІІІ. Народни песни.