ГЕОГРАФИЯ И СТАТИСТИКА

НА

КНЯЖЕСТВО

БЪЛГАРИЯ

ЗА ДОЛНИТЕ И ГОРНИТЕ КЛАСОВЕ НА ГИМНАЗИИТЕ

ПЛОВДИВ

ИЗДЕНИЕ И ПЕЧАТ НА ХР. Г. ДАНОВ

1892 ГОДИНА

Сръбската граница се почва от в. Патарица, върви по водораздела на р. Българска Морава и Трънската река (по Власинската планина и пр.), пресича железницата между Цариброд и Пирот, един километър на северо-запад от българското село Желюша и достига със северо-източно направление билото на Стара планина (на изток от вр. Берковишки Ком). По билото на Стара планина границата достига вр. Връшка чука (между гр. Кула и Зайчар) и по долното течение на р. Тимок (от с. Галова) устието на тази река (до г. Раковица).

***

Край  южните поли на Стара планина: гр. Цариброд и с. Драгоман

***

ЮЖНИТЕ ПРЕДПЛАНИНИ НА ЗАПАДНАТА СТАРА ПЛАНИНА

Средната планина достига средна височина 900 метра; от Северната планина тя е отделена в източната си част чрез живописен дол на р. Искрец, а в западната – чрез една доста пространна бърдиста страна, наречена Забърдье. Най-личната част на планината е тъй нареченото „Чепанье” с най-високата част Петров кръст (1207 м), над с. Драгоман.

 Чепанье е голо, варовито бърдо, с каменисти сипеи; върховете му, а особенно Петровски кръст, се съгледват отдалеч (от гр. София и др.). Средната планина е разбраздена в западните си части с дълбокия дол на Драгоманския проход и на Царибродската долина.

 През Забърдье преминува коларски път, който след като се отдели от Висошкия (от с. Комщица) и след като мине Северната планина, слиза в Забърдье (до с. Голеш) и минува по-нататък, между Северната и Средната предпланини за г. Пирот (в Сърбия) през с. Крупец.

 Южната (третата) планина достига средна височина около 800 м; тя се съединява тясно в източната си част със Средната планина, а в западната е отделена с един длъгнест дол, от който се събират водите на Драгоманското блато. В най-западната част тя се съединява тясно със Средната планина. От личните върхове за отбелязване са: Три уши (на юг от Драгоманското блато), прославени с юнашките подвизи на българите в сръбско-българската война през 1885 г.

 През южната планина минува Ломското шосе (от с. Костинброд до Раниславци) и Белградско – Цариградското шосе и железницата (През низката седловина между вр. Три уши и Остра чука (между сс. Сливница и Драгоман).

Планината се състои в по-голямата си част от голи варовити камъни. Който пътува от Сливница за Драгоман има случай да  види от дясната страна Три уши, а от лявата голи варовити върхове, като: Острата чука (на югозапад от с. Драгоман) и Стражище (до с. Владиславци).

***

Нишава се съставлява от Гинцката река и Лукавица. Гинцката река извира на Старопланинския връх Ком, а Лукавица на юг от Драгоман. Най-големий приток на Нишава е Трънската река; тя събира изворните си води до пограничната Власинска планина. От другите притоци за забелезвание са: Иежевица и Височица; първата събира водите си в Драгоманския проход, а другата от в. Ком.

***

Планинските езера

Старопланинските езера заслужават особенно внимание по тая причина, че те  представляват особен вид езера, наречени „плеса” т.е. такива езера, на които водите на никъде не изтичат. Те се намират във вдлъбнатините, по водоразделните била, напояват се главно от стопяванието на снеговете и с дъждовната вода. В кишави години те имат по-много вода. Към този вид езера принадлежи главно: Драгоманското блато, Каябашското и Жълтото езеро.

 Драгоманското блато се намира в един дол между в. Чепаня и Три Уши (на изток от село Драгоман). Блатото се намира на водораздела на р. Нишава (р. Ежевица) и р. Искър (Сливнишката река); в него се стичат всички дъждовни води от околното пространство, което заема около 25 км² повърхност. През някои години, когато има голяма суша, блатото почти съвсем пресъхва; остава по средата му едно дълбоко място с вода (тъй нареченото „окно”). Около блатото се простират мочурливи ливади „търсища”, които се тресът, когато стъпва человек по тях.

 Блатото се намира на 709 м високо над морската повърхност; дължината му с мочурливите ливади наоколо е около 2 км (запад – изток), а широчината му един и половина километра.

 В блатото живеят разни видове водни и блатни птици. Със стотини гнездят тука черни кокошки (Fulica astra); яйцата им събират селяните от с. Драгоман. В блатото гнезди гмурец птица (Podiceps), дивата патица, жерав (само през някои години) и др.

***

ГРАДОВЕ И СЕЛА

В ПОРЕЧИЕТО (БАСЕЙНА) НА РЕКА НИШАВА 

Цариброд, пограничен градец, приятно и живописно разположен край двата бряга на р. Нишава; името на градеца и произлязло, види се, от плащание царско мито, при минуванието на реката през „брод” (царски брод). Цариброд бил зрител на юнашките подвизи на българската войска в 1885 год.

 Забележителни села в околностьта му са:

...

 Беренде, селце с една стара черквица с надпис от времето на царь И. Асень.

***

Сливница, Алдомировци, Драгоман, Братушково и Гургулят – села, прославени в сръбскобългарската война (1885 год).

***

ПЪТИЩА

Цариградский път съединява Средня Европа с Азия (Виена – Цариград) и минува през България от сръбската граница (от с. Цариброд) до турската (до г. Харманлие). – Пътят върви най-напред край река Нишава, после по притока ѝ Ежевица (в Драгоманския проход) и се качва по водоразделното било, между р. Нишава и р. Искър, до с. Драгоман. От билото се спуща в Софийското поле и по-нататък през водоразделното било, между Черно и Егейско море до с. Вакарел (870 м) слиза в Ихтиманското поле, отгдето слиза до р. Марица и край нея достига до турската граница. Край този път  е прокарана железница.

***

ЖЕЛЕЗНИЦИ

 Мрежата се състои от главната линия (от Цариброд до турската граница) с един клон от устието на р. Сазлия (до  с. Търново-Сеймен) през г. Ямбол за Бургас и от Руссе-Варненската линия.

...

 Главната линия съединява Белград с Цариград; през България минува от сръбската граница (до Цариброд) до турската. Дължината и е 377 км. На нея има следните станции: Цариброд, Драгоман, Сливница, Костинброд, София, Казичане, Нови-Хан (Новоселци), Вакарел, Ихтиман, Кабаапли, Баня-Костенец, Белово Саранбей. Тази част (171 км) принадлежи на българското правителство.

...

 На главната линия циркулира всеки ден един трен (в двете направления), който извършва целий път в продължение на 5^1/2 часа; ще се каже с една скорост от 28 км на час. Освен това циркулира два пъти в седмицата Ориент-Експресс между Париж и Цариград.

***

 Железницата Цариброд-София-Пловдив-Харманли съединява България от една страна с австрийските железници, а от друга – с Цариград и Дедеагач. Благодарение на тази железница през Княжеството минуват хора и стоки от Средня Европа за Цариград и нататък. Тази железница е послужила главно за внасяне на австрийски стоки за България.

***

ГЕОГРАФИЧЕСКО ПОЛОЖЕНИЕ

 Цариброд – географска ширина - 43⁰ 1^I, дължина - 20⁰  27^I, надморска височина-450 м

***