„Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина” книга 6/1891 г.

 СТАРИ ПЪТУВАНИЯ ПРЕЗ БЪЛГАРИЯ

ОТ Л. МИЛЕТИЧ

 Герард Корнелиус Дриш

(1718 г.)

През 1718 г. Г. К. Дриш е пътувал в качеството си на секретар с великото австрийско посланство, което е било предвождано от граф Вермонд и вървяло по главния път пряко Белград за Цариград. Наскоро след завръщането си във Виена той е издал описание за това пътешествие. Понеже посланството е вървяло по главния римски път към Цариград, затова описанието не е от географска (топографска) страна твърде важно, тъй като повтаря почти същото, което се знае и от други подобни пътешествия. Но затова пък е доста интересно откъм изобилните културно-исторически бележки за живота на народите в европейска Турция...  

                                                   ***

... На 26 юни 1718 г. посланството стигнало в Цариброд, това название, според Дриш, значело „царска брада”. Тук е имало на Нишава два моста: единият от дялан камък, твърде висок, но по-тесен, а другият от дъбови дървета, по-нисък, но така широк, щото през него можело да мине войска в двойни редове, пехота или конница. Царибродският заповедник^* бил излязъл с няколко души конница насреща и сетне вървял покрай колата на посланика все до Цариброд. Заповедничеството му е било дадено под условие, ако укрепи това място и той изпълнил условието, като оградил един голям двор с колове, преплел ги с пръти и измазал с кална  мазилка „приблизително тъй – казва Дриш – както у нас правят огради за кози и овци”. Заповедникът чрез това издействал, да се назове това укрепление с име ”паланка”. Царибродските жители били тогава завинаги освободени от всички данъци, поради една услуга, която били направили на държавата в миналата война с Австрия. Тогава Ниш е бил още в австрийски ръце. Под ръководителството на граф Пиколомини, австрийски войскови отделения се спускали до София и Филибе и  всичко в тези места убивали и изгаряли. Жителите ги изчакали и обиколили в един тесен проход  тъкмо, когато са били  най-безгрижни; нападнали са ги със сърпове и мотики и страшно ги поразили. Бреговете, където е станало това, турците наричали „капи-дервент, т.е. тесни врати”.
Тук, на другия ден, посланието се спряло да отпочине. Преди то да тръгне от Цариброд, след пладне дошли при стана на посланика двама голи и със зехтин намазани пехливани и по желанието на заповедника Мехмед се борили пред посланика.
На 27 юни посланството вървяло през каменисти гори „Йешевица”^** покрай Нишава и „разрутеното” село Драгоман...  

–––––––––––––––––––––––––––

* Заповедник – мъж, който обича да заповядва, да се се разпорежда. Повелител, господар, властник;

** „Йешевица” – става дума за река Ежовица, вливаща се в р. Нишава при Дивина махала на село Калотина.

Дай нещо за Църклевци, Шума. Намерих в интернет информация в превод от Сърбохърватски на Български език за кааза Шехиркьой - данъчен регистър от 1500 година.

Манаф чифлик - Начево от 1953 год.
Табан от 20 къщи на 80 къщи.
Село Габер - единствената двуетажна къщ7а е в него. Според вицове Сръбският крал пил черно кафе от стопанката на къщата вечерта, като лъжливо предсказал, че на сутринта ще пие топло кафе в София.
Бучин дервент - Бучин проход - махала Ковачица.
Шума- махали - Вакарел - южна, Рекище - Северна, Крайще и Стърнище.
До 1953 год. Църклевци. След 1953 год. Цръклевци. Махала Маринко.