Хайдути питат Дойна хубава:
- Я кажи, кажи, Дойне хубава,
я кажи, кажи, свекрово иманье!
- Как да ви кажа свекрово иманье,
кога съм дошла вчера, завчера...
Свекър ми има сребърно рало,
сребърно рало, златна копраля;
свекърва има сребърна хурка,
сребърна хурка, златно вретенце!...

Чепърлинци, Драгоманско; седенкарска (Стоин-ЗП, № 198 - "Хайдути питат за свекрово имане"). =============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.07.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010

 "Дай ми, Боже, що си сама искам"

Девокя е Бога помолила:
- Дай ми, Боже, що я сама сакам -
дай ми, Боже, крила паунова,
да прелетим Влашко и Богданско,
да улетим у русянска война,
да изберем юнака най-болье,
кому държи кон главу високо,
кому сяю пушка на рамену,
кому трепти чоха на рамену,
кому пое сахат на пазуха,
кому игра видра на колено.

Липинци, Годечко, дн. Драгоманско; хороводна (Стоин-ЗП, № 546 - "Дай ми, Боже, що си сама искам").

 Кавали свирят в усои

Цафара свири у горе,
у горе, у божурове, (2)
дор свири, дори говори.
Девокя двора метеше,
и на макя си думаше:
- Мале ле, мила майчице,
да на ти, мале, метлата,
и тебе, тате, лопата,
я че отивам у горе,
у горе, у божурове.
Ако ме нема до ручок,
надайте ми се до пладне;
ако ме нема до пладне,
надайте ми се до вечер,
ако ме нема до вечер,
надайте ми се до века -
а я отивам с овчара...

Липинци, Драгоманско (Стоин-ЗП, № 237).

 "Син баща на съд кара”

 Чуло ли е се, видело,
син бащу на суд да кара!
Кара га и закара га,
баща му вели, говори:
- Не мой ме, синко, денъска,
ютре ме, синко, закарай -
ютре су свете недельи,
ютре се пазар събира,
та да ти свето завали.

Липинци, Драгоманско; трапезна (Стоин-ЗП, № 419 - "Син баща на съд кара"); недовършена.

  „Юнак, пиле соколово и три кукувици”

Вала Богу, вала единому!
Що е било, що ли че да буде!
Два се змея на планина бию,
от ньи тече река Романлия,
крайом бие у тъвне тъвнице,
у тъвнице нийде никой нема,
саде ми е Гюро тевничарин.
На руку му сиво соколенце,
пръсти кърши, та га месо храньи,
сълзи роньи, та га воду пои...

Липинци, Драгоманско; трапезна (Стоин-ЗП, № 407); откъс.

"Грозно момче"

- Весела бела трапезу,
що не си заман весела,
кико пролет игличе,
кико есен есенче?
- Та кико че съм весела!
Снощи съм била на сватбу,
фенер борину държало,
редом момчета гледало,
свата момчета приличне,
моето момче най-грозно,
оно е гнило бунище.

Липинци, Драгоманско; сватбена - трапезна (Стоин-ЗП, № 376 - "Грозно момче"). =============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви.