От запазени статистически данни става ясно, че от село Калотина в Цариброд официално са се преселили три семейства, по едно семейство през следните години: 1890, 1899 и 1908 година.
Няма данни в коя от тези години се е преселил със семейството си от Калотина в Цариброд Герасим Рангелов или както става известен – Гаца Калотски.
Ето една публикация във в-к „Братство”, брой 1669/1670 от 17.07.1998 г. (с малки съкращения):
ГАЦА КАЛОТСКИ И ПЕРА ГАЦИН
Гациното кафене в Цариброд! Кой не знае за него, кой не е изпил поне една ракия в него?
Построил го е навремето известният Гаца Калотски и до ден днешен е познато и носи неговото име – „Гациното”. Гаца Калотски има съпругата и четири дъщери. Един от персонала на заведението е Петър Кирков, познат като Пера Гацин, дългогодишен сервитьор в същото кафене, починал през 1995 година на 85 годишна възраст. Пера Гацин е роден през 1914 година в село Мъзгош и на 13-14 години започва да работи като чирак при Гаца Калотски. Оттам и неговото „второ име” – Пера Гацин.
По-подробна информация за Гаца Калотски има в публикация на Зденка Тодорова пак във в-к „Братство”, брой 1958/59 от 11.07.2003 г.:
ЗА „ГАЦИНОТО” КАФЕНЕ
Зденка Тодорова
Собственикът на кафенето се казвал Герасим Рангелов, но понеже бил от Калотина, хората му викали Гаца Калотски. Бай Гаца имал четири красиви и много артистични дъщери – Евгения, Любица, Невена и Вера, които, освен че помагали на баща си и майка си в ресторанта, обичалида забавляват посетителите, свирейки на китара, цигулка и контрабас. Гаца бил единственият собственик на заведението, което в двора си имало ледница. Един дълбоко изкопан трап, в сойто се съхранявал ледът за през лятото, с който се разхлаждали бутилките с пиенето. Ледът му докарвали кираджии от селата Пъскашия и Смиловци. В „Гациното” обичал да свири и 25-и драгомански полк. Семейните стаи, в които живеело семейството на Гаца, се намирали на втория етаж над ресторанта. Дъщерите на Гаца постоянно сменяли пердетата на прозорците, плетели на кука и везени с българска бродерия, което не можело да не направи впечатление на любознателните царибродчани. След 1945 година властите национализирали кафенето и имуществото на бай Гаца. Той и съпругата му умрели в изолация и нищета, докато дъщерите им се пръснали из Сърбия и България.
РАЗПИСАНИЕ ЗА ДВИЖЕНИЕ НА ВЛАКОВЕТЕ ЗА 1...
ОЩЕ ЗА ГАЦИНОТО КАФЕ И ГАЦА КАЛОТСКИ
Надписи на кановете Омуртаг, Маламир и П...
Бъз-z-з-z-з-z ....