„Били девствени лесове, па село. Дали му име – Долна Невля. Дядо Георги от Радуловци пръв избягал за да не плаща на турците „черна вергия” – 70 гроша за двадесет години. Оня, който се преселил в друго място, бил освобождаван от този данък. В усоите край реката се заселил дядо Георги. Мирът на девствената природа привлякла и други. Селото расло, никнели къщи къщи далеч една от друга. Изкоренявали се гори, създавали се ниви. Менили се господари. Селяните отглеждали просо, ечемик, овес, пшеница, картофи и отскоро царевица. Въдели кози и овци. Най-бедното семейство имало двайсетина овци и кози.

 Текло времето. Животът се променял. В селото 120 къщи, основно училище. Децата завършвали основно училище и оставали в селото да сеят, да секат горите и пазят добитъка. Отивали войници и се връщали. Женели се и карали дните си като техните прадеди. В Долна Невля тогава имало 1000 жители. Пълни били къщите с челяд – имало семейства и до 21 членове. Търсели работа, отивали на печалба, но без успех. Завръщали се. Друго не им оставало. До Цариброд отивали пеша, край самата граница да купят нещо, да свършат работа в данъчното, в съда, да отнесат нещо на пазара, да послушат срезовските лъжи в града... Така било в Долна Невля.”

ИЗТОЧНИК:

в-к „Братство” бр. 141 и 142/01.05.1964 г.

Милош Бакич

(„Село без младост”, репортаж за Долна Невля)