НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ "ПРОБУДА-1928" СЕЛО КАЛОТИНА, СОФИЙСКА ОБЛАСТ 90 ГОДИНИ ОГНИЩЕ НА КУЛТУРАТА Народно читалище "Пробуда - 1928" - село Калотина Местоположение: село Калотина, община Драгоман, Софийска област, Югозападен регион на България Адрес: с. Калотина; обл. Софийска; ул. "Първа" №1. Телефон за връзка – 0879103447. Електронен адрес: selokalotina@abv.bg Читалището е основано на 12 октомври 1928 година от родолюбиви местни жители. Отначало се е помещавало в къща, намираща се в Калотина, махала „Селото”. В края на 70-те години на миналия век се премества в настоящата сграда в Калотина, махала „Спирката”. Преди това, в сградата се е помещавало началното училище. С решение №213/29.07.2016 г. на Общинския съвет - гр. Драгоман, на читалищната сграда на Народно читалище „Пробуда-1928”, с.Калотина е предоставен статут на недвижима културна ценност от местно значение. Читалище "Пробуда–1928" е действащо читалище, регистрирано под номер 1915 в Министерство на Културата на Република България. Салона на читалището разполага със 105 места. Библиотеката към 24. 05. 2018 г. разполага с над 18 000 тома книги. Към библиотеката има фонотека и филмотека с общо над 200 заглавия. Към читалището има две танцови групи за народни танци: Детска танцова група „Калотинче” и група за народни танци „Калотина”, основани на 13 април 2017 г. Кръжочната дейност включва кръжок по начална компютърна грамотност. Читалището разполага с интернет. Има три постоянно действащи изложби и добре уреден битов кът. Кратка история на село Калотина Калотина е село в Западна България, което се намира в Община Драгоман, Софийска област. Разположеното на сама българо-сръбската граница село (центърът му е на 4 км от ГКПП Калотина), отстои на 55 км северозападно от столицата София, на 14 км в същата посока от гр. Драгоман и само на 11 км източно от гр. Цариброд (дн. Димитровград, Сърбия). В съседство на Калотина са следните села: Липинци и Беренде извор (на север), Беренде и Прекръсте (на изток) и Ново Бърдо и Долно Ново село (на юг). Калотина принадлежи на историко-географската област Забърдье. То е от пръснатия тип селища и множеството му махали, отдалечени на различни разстояния една от друга, са разположени сред най-южните възвишения на Западна Стара планина и по северните склонове на хълмовете, намиращи се северното от областта Бурел. Средната надморска височина на селището е около 550 м. Селото е разделено от р. Нишава, която малко след като излезе от него, пресича границата със Сърбия. В нея се влива малката река Ежовица, разделяща селото на спирка Калотина и на село Калотина. Околността на Калотина се отличава с почти недокоснатата си природа, предоставяща красиви пейзажи и уникални забележителности. Особено живописни са скалите в каньонообразният десен склон по поречието на р. Нишава. В района на селото има множество пещери, от които най-известни са „Темната дупка” и „Мечата дупка”. Високите скални откоси, карстовите форми и образувания привличат вниманието на алпинисти, делтапланеристи и пещерняци. Калотина е второто по големина на населението село (след с. Габер) в Община Драгоман, постоянно живущите в него към 2018 г. са около 210 жители. Територията, заета от днешното селско землище е била обитавана от дълбока древност. Съществуват данни, че първите известни заселници по тези земи са били траките. Следи от тяхната култура са разкривани на няколко места в района. През античността от тук е минавал римският военен път „Виа Милитарис” или Траянов път. По цялото си трасе той е бил маркиран с „милиарни колони", които обозначавали разстоянията между отделните градове. Една такава колона е била поставена от управителите на Пауталия (дн. Кюстендил) при пътната станция Баланстра, за която се предполага, че се е намирала на територията на днешното с. Калотина. Може да се приеме, че покрай пътя, освен станцията, е възникнало и селище. Потвърждение за това дава един римски гроб, открит при случайни разкопки в местността "Грамада", а също и множеството разкрити около селото артефакти от римската епоха - надписи, монетни находки и др. Дали е имало приемственост между тукашните древни селища с по-късно възникналите в близост до тях, не е известно, но със сигурност се знае, че Калотина е старо средновековно село, съществувало на същото място още през предосманския период – времето на Второто българско царство (XII-XIV в.). Наличието на запазения до наши дни средновековен паметник – църквата „Св. Никола” от XIV в., е пряко доказателство за старинността му. Първите писмени сведения за Калотина черпим от османските данъчни документи от 1453 г. в., в които се споменава под същото име – Калотине, с 36 домакинства и общ данък от 2426 акчета, т. е. спадало е към тимарските владения, които са били с годишен доход до 20 000 акчета. Според съкратения тимарски регистър от 1530 г., съставен по време на първото десетилетие от управлението на султан Сюлейман I (1523 - 1566 г.), Калотина е имало 41 домакинства, в т. ч. 1 вдовишка, а също и 29 бащинѝ (облагателна единица земя вън от селото) и годишен приход 2623 акчета. През 1544 г. цялото калотинско население е ангажирано с дервентджийска служба по охраната на Диагоналния път (от Цариград за Западна Европа) и в същото време има 68 къщи, от които 10 ергенски и 3 вдовишки, а също и 34 бащинѝ, а приходът е 2629 акчета. Обширния тимарски регистър от 1570/73 г. ни дава сведение за значително увеличаване на броя на къщите в селото: 79 са на войнуци-новобранци, 10 ергенски и 2 вдовишки, а също и 31 бащинй, а приходът е възлизал на 5630 акчета. По това време Калотина е спадало към султанските хасове, т. е. към владенията с годишен доход над 100 000 акчета.По-късно, в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г., отново са отбелязани само къщите. на раята - 66, в т. ч. 13 ергенски, дали постъпления в султанската хазна, възлизащи на 5230 акчета. Преброяването, извършено при управлението на султан Мехмед III (1595 – 1603 г.), регистрира известно нарастване на броя на къщите в Калотино, на само две десетилетия по-късно, в данъчния регистър от 1624 г. се наблюдава рязко спадане на броя на домакинствата – само 31. Това може да се обясни с настъпилите по това време големи миграционни процеси. Установено е, че през XVII в. компактни маси от българско население са се преселвали в Поморавието и по други краища на България. От тези турски документи се разбира, че Калотина е едно от най-старите села в Средна Западна България. Макар да се забелязва известно колебание в броя на населението му през различните векове на османското робство, то се отличава с относително стабилно и постоянно съществуване. Освен това, данъчните регистри разкриват и привилегирования статут на селището през определен период, който бил добит благодарение на пребивавалите в него дервенджии. Големият брой оброчища и оброчни кръстове е важен белег, свидетелстващ за отколешната християнска принадлежност на местното население и здраво застъпените верски традиции. Разположението им – опасват селото от всички страни и всяка махала има поне по един оброк, не е случайно. Местата им са така избрани, че да защитават сакралното пространство на цялото селище. Тук всеки род има светец покровител, за когото съответно се прави помен – оброк. Вероятно поради тази причина оброчните кръстове са добре запазени и все още поддържани. Оброчищата в Калотина са следните: "Св. Богородица", „Св. Георги”, „Св. Илия”, „Св. Св. Петър и Павел” и др. След Освобождението (1878 г.) Калотина продължава да се развива като едно от водещите и най-големи селища в района. Тогава то става център на селска община от седем села (до 1958 г.). Населението му към 1900 г. е било 938 жители, а през 1905 г. селото е брояло 992 жители. По това време към Калотинска община е присъединено и село Градине (днес в Сърбия). Изключително тежко за развитието на Калотина се отразява престъпният Ньойски договор (1919 г.), чрез който от общината са откъснати зами и селища, органически и изконно свързани с нея. На територията на с. Калотина има още един храм - църквата „Св. Троица", намираща се в местността „Лозище”. От надписа над входа на последната разбираме, че строителните ѝ основи са били поставени на 28.VIII.1938 г., а освещаването ѝ е извършено на 18.V.1947 г. от владиката Стефан, малко преди да бъде низвергнат и заточен. Храмът е еднокорабен, едноапсиден, с камбанария над притвора. В него се съхраняват икони от средата на ХIХ в., от които две са с дата 1854 и 1859 г. Може да се предположи, че са дело на майстори-иконописци от Самоковската школа. Прибраните големи иконостасни (царски) и по-малките преносими икони носят облика и изработката на останалите от XIX в. из околните села икони и напомнят творбите на българската възрожденска иконопис в Югозападна България. Най-голямата културна забележителност за селото е вече споменатата средновековна църква "Св. Никола" в Дивина махала, обявена за паметник на културата с национално значение. В нея има запазени стенописи от XIV век. Селският празник се празнува всяка година на Св. Троица, но по стародавна традиция, в миналото, селото е празнувало на Видовден, 28.VI. по стар стил, деня на паметната в този край Косовска битка (1389 г.). ИЗТОЧНИК: „svetimesta.com ЧИТАЛИЩЕ „ПРОБУДА“ Посвещава се по случай деветдесет годишнината на читалище „Пробуда“ – село Калотина, което е основано през далечната 1928 година на 12 октомври. Снежнобели стени отвън, с каквито днес представлява читалището. Заобиколено е отвсякъде със зеленина, привличаща вниманието на всеки. Жител от Калотина ли ще бъде, или просто минаващ случайно оттам човек. На чудната гледка може да не обърне внимание само някой от непрозорливите, или в общи думи тези които стоят на гърба на честните и трудолюбиви хора. Но всеки обичащ книгата и изкуството не само ще се спре, а ще влезе и ще посети Читалище „Пробуда“, което разполага с няколко помещения, библиотека, заседателна зала и салон за пиеси и танци. На 19 април 2018 година, времето беше някъде преди обяд, когато телефонът изненадващо ми иззвъня. Търсеше ме председателката на читалището Лидия Божилова. Набързо се разбрахме за предстоящият празник на читалище „Пробуда“, който е на 24 май. Искаше да се срещнем. Тръгнах веднага от дома си, който беше само на някакви си сто метра от читалището. Приближих се, видях Лидия още отдалеч. Забелязах я как усмихната, плъзгаше бързо погледа си ту към белите стени, ту към силно нагорещените плочки, които бяха подредени от външната порта до стълбите и входа. Държеше в ръце необходимите материали, с които „Пробуда“ заслужаваше да бъде представено с нещо повече за предстоящият празник. Освен с дарения и представления на книги, и дарителите получаваха грамоти. Не, че тези неща са по-маловажни, но всеки празник на Читалище „Пробуда“ на 24 май се представяше досега с най-церемониалните танцови състави и пиеси. Лидия ме покани вътре. Влязохме в канцеларията й. Там беше и секретарят Теодор Кирилов. По този повод беше дошъл и бившият председател Георги Сираков. Доста дълго време с неуморен труд, Лидия се бе ровила в архивите и най-накрая в пожълтелите от времето стари тетрадки, които представляваха голям формат с широки редове и надписи – протоколи на Читалище „Пробуда“. Започнахме да разлистваме потъмнелите страници и четяхме внимателно протоколите. Пред нас сякаш оживя едно отминало време за хора, чийто гласове са звучали между тези стени, и стъпки отеквали бавно по пода из редицата помещения. Лидия си спомни за хора, някои, които е познавала, чувала и срещала. Но някои от тях за съжаление, каза тя, вече не са сред нас. Настъпи неловко мълчание. Чуваше се само цвърченето на щурците, отвън в тревата. Явно, последните няколко редове които прочетохме ни бяха натъжили, или какво…Но по-нататък настроението ни се приповдигна, когато Лидия зачете, как още от далечните години са представяли грациозно, последователно пиесите „Врабче“, „Утрото на другият ден“, „Свекърва“ от Антон Страшимиров. И още „Лична работа“, едноактната „Мерзавец“. А после „Дон Жуан“, „Някой ден, някоя нощ“, „Милионерът“ от Йордан Йовков, „Сватба“, „Един неповторим ден“, „Свят като цвят“ и още няколко други. През втората половина на 20-ти век Читалище „Пробуда“ е постигало известни успехи в своята дейност, както разбрах. И след като взех от Лидия необходимите материали, решихме да представим в кабинета няколко от скромните мои редове, които пиша за великите дейци. Със своето себеотрицание те са постигали големи, известни успехи в своята дейност, особено театралната. Художествената самодейност също, не прави изключение и библиотечната дейност, която напред във времето все повече привличала вниманието на читателите. Ето така се е увеличило и книгораздаването. Протоколите, през годините говореха за успешното представяне на пиесите, където участниците са влагали много старание и изиграли пиесите с цялото си сърце, отдавайки своето самоотвержено себеотрицание. Колективите навремето са вземали решение пиесите да се играят и в други селища, където са привличали вниманието на голям кръг от почитатели, както в Калотина. От Окръжният съвет за изкуство и култура, от София също са идвали и приветствали всички участници в пиесите. Поздравявали са дейци, ръководители и председатели. В днешни дни на 21-ви век, читалище „Пробуда“ се занимава с няколко вида дейности. До август 2017 година под ръководството на Георги Сираков и Ивана Иванова, и през 2017 и 2018 година под ръководството на Лидия Божилова и секретарят Теодор Кирилов. И при двата екипа библиотечната дейност е сравнително добра. Редовно се закупуват нови книги. Предлагат се на читателите, някои заглавия се обсъждат с известен кръг от тях. Музикалните колективи също имат добра дейност. Под звуците на музиката, танцовите състави които са два, единият от девет жени и вторият от пет деца, тоест детският танцов състав „Калотинче“. Населението е доволно, и как няма да е, след като слушат тази музика и гледат танцуващите групи и състави на жените със своята грация. С прелестни форми и кръшни снаги, които се отдават изцяло пред насъбралата се публика, която с бурни аплодисменти изказваше своето еднозвучно „Браво“. Веднъж, когато минавах оттам, забелязах как Лидия гледа с умиление детският танцов състав, които играеха с цялото си сърце, без да знаят, че са наблюдавани от нея. Така, че сега, на предстоящият празник на 24 май 2018 година, който съвпада и по случая за 90-годишнината от основаването на читалището, тези които го посетят за празника със сигурност ще усетят, как някаква чудодейна сила ще сгрява сърцата и душите им. А по този начин и спомените от отминалите времена ще оживеят. Сигурен съм, че доста много от населението на Калотина не биха пропуснали това събитие, което ще бъде по церемониално и по пищно от всеки друг път. Иво Алеков Фолклорни мотиви от село Калотина Крал войска сбира, все млади война, все кавал свират, все песни певат. Я един момък ни песна пева, ни кавал свири - навалил глава коню на грива и сълзи роньи на църна земня... Цар го съгледа и го повикна: - Я ти, бре, момче, майка ли жалиш, баща ли жалиш - ни песна певаш, ни свирка свириш?! - Честити царе, че да ти кажем - ни жальим макя, ни жальим баща, нело си жальим пръвното либе, защо смо венчани, сведени не смо... ***** Че да ти купим беля сеица, за лето, Цвето, за лето, за лето, Цвето, за празник. Че да ти купим пембе шамийкя, ти да я носиш, я да те гледам. Че да ти купим свилено коланче, ти да го носиш, я да те гледам. Че да ти купим гривна индишета, ти да я носиш, я да те гледам. Че да ти купим жълти папуци... ***** Гюл девокя, под гюла легнала, гюл се роньи, под девокю пада, девокя му тийом отговара: - Стой, гюло, не падай по мене, на мене са до два и три яда - макя ме е млада оженила, та ме дала у девет девера, въздън ору, суноч хайдукую, въздън им са порте затворени, а ночъска - порти отворени. Па доносе кърваве доламе, у доламе руке от юнаци, на рукьете пръстенье бурмалия, на пръстенье писмо изписано. Мене прате на Дунав на воду, да опирам кърваве поламе, а я незнам Дунав дека тече... ***** СПИСЪК НА ЧАСТ ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ И СЕКРЕТАРИТЕ НА ЧИТАЛИЩЕТО 1. ПРЕДСЕДАТЕЛИ: Здравка Илиева, Павлина Бояджиева, Руско Йорданов, Янко Тасков, Виктор Мирков, Марийка Николова, Богдан Русимов, Мария Найденова, Георги Сираков, Лидия Божилова; 2. СЕКРЕТАРИ: Юлия Ангелова, Павлинка Бояджиева, Вера Гошева, Верка Павлова, Мария Найденова, Людмила Любомирова, Ивана Иванова, Теодор Кирилов САМОДЕЙЦИТЕ ОТ КАЛОТИНА 1984 ГОДИНА (статия в пресата от 1984 г.) Те са шепа ентусиасти, решили да правят театър. Възторжени поклонници на изкуството, за които високите му идеали могат и трябва да се приближат по-осезателно до хората от границата, да запълнят една празнина от духовното общуване и усъвършенстване. Започнали преди две години от нищото - от една смела идея на учителката Мария Стоянова и една празна стая за репетиции в читалището. Без системна методична помощ и база, без подкрепата и разбирането на някои местни ръководители. Репетирали по 4-5 часа седмично, след работа, в почивните дни. Шиели костюми, правели декори. Привличали последователи. Докато най-сетне се родили „Сватба” на Климент Цачев и „Един неповторим ден” на Георги Крънзов. Започнали представленията-в крайгранични села и градове. Посрещали ги добре, поощрявали ги, канели ги пак. В градското училище малко преди да се вдигне завесата на „Един неповторим ден”, се запознах с тях зад кулисите - учителките Мария Стоянова и Клавдия Петрова, граничарите Иван Йончев и Митко Георгиев, стрелочничката Нина Плачкова и ръководителя на движение Богдан Цветков, инспектора Милка Николова и секретарката Мария Найденова. Всички бяха много развълнувани - за пръв път излизаха на голяма сцена, щяха ли да се представят добре? - В нашата игра не търсете висок професионализъм - ми каза Мария Стоянова, премествайки едно канапе към средата на сцената. - Ние самите виждаме много от своите грешки и какво ни липсва, но това не може да ни отдалечи от театъра. Който е работил със сърце и душа в драмсъстава, знае какво означава това. Имахме несполуки и с режисьора, и ако щете с избора на пиеса, липсва ни една веща ръка на ръководител. Виждате, че всичко вършим сами. Но мислим, че началото е оптимистично, че не сме временно явление и тези, които ще дойдат след нас, ще вървят вече по прокаран път. Богдан Цветков е висок, мургав мъж, който скрива вълнението си зад усърдието да закове някакво перде. С мен е лаконичен. -Театър тук трябва да има. Самодеен или не, все едно-необходим е на всички. Като изключим посещението на някои естрадни и фолклорни групи, актьори при нас трудно идват. - Най-трудно е участието за нас, граничарите-споделя офицерът Иван Йончев. – Службата ни е такава, че не ни остава много време нито за репетиции, нито за представление. И все пак, когато има разбиране от страна на такива командири като офицера Димитър Ангелов, работата върви. (Младият офицер не каза, че за да подготви ролята на Найден е взел годишната си отпуска!). Ще върви и по-добре, ако се преборим с равнодушието и неверието на някои. Равнодушието е състаряване, опасно за всекиго и трябва да стои далеч от нашия начин на живот. Жив, пълноценен, интересен, роден от нуждата и порива, е животът на тези самодейци. Доколко тяхното дело ще расте и дава плодове, ще зависи не само от тях, а и от грижите и вниманието на Общинския съвет за култура. Засега е радостен фактът, че ги има, че не се огъват пред трудностите, че са изпълнени с надежди и нови творчески планове. Виктория Ефисенева ИЗИГРАНИ ПИЕСИ ОТ САМОДЕЙЦИТЕ КЪМ НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „ПРОБУДА-1928” СЕЛО КАЛОТИНА 1963 ГОДИНА 1.”Врабчето” – пиеса 2.”Утрото на другия ден” – пиеса; 3.”Свекърва” от Антон Страшимиров; 1964 ГОДИНА 1.”Лична работа” – едноактна пиеса; 2.”Мерзавец” - едноактна пиеса; 1965 ГОДИНА 1.”Дон Жуан” – пиеса; 1972 ГОДИНА 1.”Някой ден, някоя нощ” – пиеса; 1973 ГОДИНА 1.”Милионерът” – от Йордан Йовков; 1975 ГОДИНА 1.”Върла магесница” – от Ал. Гергинов; 1982 ГОДИНА 1.Сватба – пиеса; 1985 ГОДИНА 1.”Един неповторим ден” – пиеса; 2.”Свят като цвят” – пиеса; СПИСАНИЕ „ДОМАШЕН УЧИТЕЛ” НАУЧНО-ЛИТЕРАТУРНО СПИСАНИЕ 1889 ЯНУАРИЙ ГОДИНА I КНИЖКА I ИЗДАВА СЕ В ГР. ЦАРИБРОД ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– ПРИКАЗКА ОТ СЕЛО КАЛОТИНА, РАЗКАЗАНА ОТ КОСТА ПЕШОВ И ПУБЛИКУВАНА В СПИСАНИЕ „ДОМАШЕН УЧИТЕЛ” БРОЙ 1 И 2 (ЯНУАРИ И ФЕВРУАРИ) 1889 Г. СПИСАНИЕТО Е ИЗДАВАНО В ГР. ЦАРИБРОД. КАЛОТИНА ПО ТОВА ВРЕМЕ Е ОБЩИНСКИ ЦЕНТЪР НА ОБЩИНА КАЛОТИНА И Е БИЛА КЪМ ЦАРИБРОДСКА ОКОЛИЯ, ТРЪНСКИ ОКРЪГ. ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Приказката е преписана дословно от списанието, със запазен стил и словоред от оригиналната публикация. ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– БОГАТАШКИЙ СИН Един богаташкий син като любопитствал много за да види, какво има по светът, - взел от баща си една доста голяма сума пари и тръгнал да ходи. – Това било едно време, много отколе. – Ходил той и отишел в една много далечна и непозната нему страна; там той спрял за няколко дни в един голям град. Два-три дена богаташкий син син си починал. Като излязъл в четвъртий ден да са разхожда из градът, богаташкий син намерил в една улица на край градът едно мъртво человеческо тяло, което кучета, гарвани и орли разнасяли насам-натам. Богаташкий син са стреснал; той останал в недоумение. Мислил си той: да е человекът на скоро убит, - не е; защото види са, че тялото му лежи от няколко дни на улицата. -„Тук има нещо!...Този человек е нарочно захвърлен на улицата и не така на праздно; аз трябва да разбера, - е казал богаташкий син и са на път спрял до мъртвото тяло да чака до като замине некой пътник. Пет минути не са минали, заминала една бабичка. -„Бабо, бабо-о-о, моля ти са, я почакай да та попитам за нещо”... – извикал богаташкий син на бабичката. Бабичката се спрела; богаташкий син са доближил до нея и я попитал: - „Бабо, защо това тяло е оставено да лежи тук, на улицата, вътре в градът! Тук нема ли правителство поне, ако нема Бог!” - „Ех, синко, има и правителство, има и Бог, но обичай е, закон е, нема какво да са прави. Тук щом умре некой, ако е имал дълг на некого и не го е изплатил при живота си, ей така го хвърлят на улицата за да го раздърпат кучета, гарвани и орли. И с това мъртвешко тяло сега е същото” ... отговорила бабичката. - „Добре, ами ако излезе сега некой и заплати дългът на този мъртав човек, може ли после да погребе тялото му”... попитал богаташкий син. - „Може”, отговорила бабичката. - „Ами от къде мога да узная, колко дълг има този мъртвец?” – попитал богаташкий син жално. - „Можеш да узнаеш от градский архиерей и от сановниците на градското управление”, - отговорила бабичката. След този разговор, бабичката си отишла.Богаташкий син останал още за неколко минути на местото си и започнал да жали. - „Ах”, - казал той, - „колко варварска страна е тази страна, гдето човека за нищо не зачитат, гдето за честта на метала най-безобразно наказват човека и след смъртта му! Това е безбожие! ... Тук нема Бог, нема разум, нема человещина ... Тук металът е всичко!!” ... В това време минало през същата улица едно дете. Богаташкий син повикал детето, дал му неколко пари и го поставил да пази тялото на мъртвеца. После това, богаташкий син тръгнал от тук и отишел както при архиерея, така и при градските сановници и узнал, че дългът на лежащий на улицата мъртвец бил 150 пеняза. Попитал той още и за положението на семейството на покойникът и узнал, че то било твърде плачевно. Като са научил за тези неща, богаташкий син, без да са бави, платил 150-тях пеняза дълг, подарил и други сто пеняза на останалото бедно семейство, похарчил още 50 пеняза за един великолепен ковчег и за една още по-великолепна гробница, похарчил и други 60 пеняза като за священници, за певци, за китари, за колесници и други и направил такова едно богато погребение на мъртвеца, който лежал на улицата, каквото никога друг път не е ставало в този град. В продължение на няколко дни, богаташкий син направил неколко такива добрини и най-после, като довършил парите си, върнал се в домът си и разказал на баща си всичко, което видел и направил и за което баща му го похвалил. След като престоял неколко дни е домът си, богаташкий син взел още една сумма от баща си и пак тръгнал да ходи по светът. Отишел в друга една страна, спрел при престолний град на тази страна, наместил неколко шатри за себе си и за слугите си на прекрасното поле при самите крепости на градът, близо при царските палати, и останал да преживее там за неколко дни. Това било летно време. Шатрите на богаташкий син биле само от сребро; те светели като слънце. Още в същий ден, когато богаташкий син спрел на полето, случило са, че царът се качил на кьошкът на своите палати, за да поразгледа околностите на градът и да са поналюбува на прекрасните му полета, и видел шатрите. От богатото украшение на шатрите и от техната светлина, царът останал в недоумение; той никак не е можал да си обясни, „каква е тази работа”. Лбопитството силно обвзело царът за да разбере, „каква е работата”; той по-скоро испратил слугите си да повикат гостенина, който така богато са расположил на прекрасните царски полета. Царът искал да разбере: какъв е този гостенин, от къде е той, къде отива и защо са е расположил вън, а не вътре в градът. Богаташкий син не е мислил, че ще му дойде такова”чудо” до главата; за това, когато царските слуги пристигнали и му казали, че царът го вика, той са зачудил и попитал са в себе си: - „Защо ли?... Да ли съм достоен да излеза пред лицето на един цар, и да разговарям с него? Да ли това не е некоя измама?”... И са обърнал към царските слуги: - „Но истинна ли ми говорите, че ма вика царът? Истинна ли е, че вие сте царски слуги? Къде ви е царският знак?” - „Истинна, истинна” – отговорили царските слугии му показали знаковете си от царът. Като се уверил, че действително царът го вика, богаташкий син останал още в по-големо недоумение. Недоумението било за туй, защото в ония времена, когато са е случила тази случка, никой не е смеял да излиза пред царьетата, освен техните министри. Но след малко мисление, богаташкий син като видел, че не ще може да откаже на царската покана, казал на себе си: - „Бог, който създаде мене и който постави царьете над человечеството, в минутата, когато излезна пред царът, ще вдъхне ли в мене всичко онова, което трябва да отговарям пред царът. Прочее, Бог е с мене, нека испълня заповедта на неговий земен представител”. И след това богаташкий син отишел в царските палати при царът, и то така бодро, така весело, като че влизал в бащиният си дом. Царът като видел такъв бодр, такъв весел момък, зачудил се в себе си, защото никога през живота му не са влизали при него хора толкова бодри и весели, както този непознат нему момък. Даже и в самите военачалници на страната немало такава бодрост, когато влизали при царът. Но както и да е. – Между царът и богаташкий син се развил разговор. Богаташкий син отговорил на зададените от царът въпроси с една твърде забележителна мъдрост. Това още повече зачудило царът и той започнал да гледа на богаташкий син с едно особено уважение и почитание. Разговорите продължавали. Между другото отворил са разговор и за разни държавни работи. Разговорът бил доста отвлечен и занимателен. Богаташкий син толкова мъдро развил въпросът, „как може да напредне една държава”, щото царът останал в очарование. Всички тези неща станали причина, щото още в тази първа среща, без много-много забиколки, царът казал на богаташкий син: - „Сега за първ път са виждаме, но позволете ми да ви кажа, че ви обикнах от всичкото си сърдце и душа, защото само в вашено лице намерих такъв човек, какъвто душата ми отдавна търсеше. Вашето приятелство ще бъде за менер безценно-небесно богатство. О!... ами солко ще се продължат дните на живота ми, колко блажен ще бъда аз заедно с целото си царско семейство, колко блаженно ще бъде и царството ми ако приемете да ми станете зет!...Отговорете ми, милий друже, за да утешите душата ми. Ти си мое безценно богатство; аз ве искам да та изгубя!... На тези царски думи богаташкий син отговорил: - „Ако Ваше Величество намирате, че аз – слугата Ви – съм достоен да влезна в царският Ви дом, то бъдете уверен, че на драго сърдце ще испълня желанието на моят повелител, който сте Вие, за щастието и величието на когото от днес за напред за винаги ще бъде готов да са жертвувам; но преди всичко най-покорно моля, позволете ми да взема прошка от родителите си. Това е един синовен дълг, когото аз трябва да испълня. Това е една формалност, чрез която са доказва, че действително синът почита родителите си. Въсхитен от тоя отговор, царът целунал бъдещия си зет, а този последний целунал ръка на бъдещия си тъст. Подир това, по поканата на царът, богаташкий син са преместил да живее в царский дворец. На вторий ден от това, царът дал угощение в чист на богаташкий син. На угощението присъствали: богаташкий син, целото царско семейство, царските министри и неколко царски военачалници. Когато са гощавали, в присъствието на всички царът станал и казал: - „Г-да, верни мои другари! Негова милост, гостенина, когото вие още не познавате добре, имам чест да ви го препоръчам за бъдещ мой зет. Щерко, запознавам та с твоят първ бъдещ съпруг и ви желая щастие и добър живот. Нека Бог ви благослови да бъдете една от най-силните подпорки на царството ми”. Подир това царът са обърнал към богаташкий син и богато го възнаградил, а царската дъщеря му подарила един великолепен пръстен. Угощението траяло през целий ден. Това било един малък годеж. На третий ден, богаташкий син са приготвил за път, за да отиде в домът си, да съобщи намерението си на родителите си, че той встъпва вече в брак и да иска прошка. Царът заповедал, щото с бъдещий му зет да отпътува и един от министрите. Испращането на богаташкий син станало по един най-тържествен начин. Богаташкий син пътувал весело към домът си, без да подозирал, че ще му се случи некакво нещастие. Министърът, който отпътувал с богаташкий син, имал тайна любов към царската дъщеря. Любовта на министра към царската дъщеря била съвсем тайна, така щото и самата царска дъщеря нищо не знаяла от това. Едно по тази причина и друго за туй, че на угощението богаташкий син победил некои от министрите в разискванието на некои държавни въпроси, горепоменатий министр ужасно намразил богаташкий син и решил са на всеки начин да го погуби. Пътували ден, два, три, а министра се мислил като как да тури намерението си на испълнение. Най-после хрумнала му на ум такава една мисъл: - „Може би домашните му не щему позволят да встъпи в брак; защо да ставам убиец на праздно? Да, ако домашните му му позволят, тогава нема друго спасение, освен да го погубя”. Богаташкий син пристигнал благополучно в домът си, защото го спасила горнята мисъл на министра; той разказал всичко на родителите си, поискал да го простят и да го благословят и те с радост го простили и благословили и ме пожелали добър и щастлив съпружески живот. Като видел това, министра останал като гръмнат; той силно са раскаял, защо не е испълнил намерението си още преди да са пристигнали в домът на богаташкий син; той са разбеснял и незнаял какво да прави, но мисълта, че пак ще са върнат, го укротила. След три дни, ето, че богаташкий син и министра пак са връщат на зад; те минавали през едно море. Министрът сега вече строго са решил да испълни намерението си; с тази цел той подкупил капитанина на кораба и ме дал следующите наставления: - „Когато стигнем сред морето, заповедай на двама верни от матросите си да вържат съперника ми и да го хвърлят в морето; наградата им е готова”. Капитанинът на корабът испълнил всичко. Когато корабът дошел сред морето, двама от матросите вързали богаташкий син за една дъска и го хвърлили в морето. Корабът заминал. Богаташкий син останал да са бори с вълните на морето, в което дъската твърде много му спомагала. Не са минало много, долетел един орел, задигнал богаташкий син и го изнесъл на отсрещний брег на морето, Тогава орелът започнал да говори на богаташкий син така: - „Аз зная всичката твоя история и всичко онова, което действително ще стане с тебе. Ти си тръгнал да идеш в домът на цар Астенида; този ти е пътът, който ще та изведе право в неговий дом. Ти ще станеш на царя зет и след една година ще имаш мъжско чадо; но когато това чадо стане на три години, ти треба да го дадеш в жертва на мене за добрината, която ти направих. Ако не направиш това, проклет ще си”. Богаташкий син са оплашил, като видел, че орелът му говори; той останал на мястото си като вцепен и никак не можал да си обясни, да ли това, което му говори е орел или е от Бога испратен Ангел Хранител. Но докато богаташкий син са борял с своите разни въображения, орелът пак проговорил. - „Защо мълчиш?...Говори; нема от какво да са боиш”, - казал той на богаташкий син. - „Ами къде ще та намеря?...попитал богаташкий син малко стреснато. - „На исток от престолний град на царът неколко мивути далеч има високи дървета и хладни извори, - там ще ма чакате тъкмо на третий ден, от когато чадото ви испълни третата си годишна възраст”-отговорил орела. Богаташкий син дал обещание, че ще испълни това, което му заповедал орелът, след което орелът и богаташкий син са са разделили. Богаташкий син тръгнал на път. Полека-лека, за три днистигнал той до царските палати и що да види! – Царската дъщеря се жене. А за кого? – За министрът, който пътувал с богаташкий син. Работата станала ето как: Когато министрът са завърнал в царските палати, царът като видел министра си сам, зачудил са каква е работата и попитал душевно наскърбен: - „Ами къде остана моят скъп герой, който стана душа на душата ми?” - „Ех, ваше величество, нещастието и мен за малко щеше да погуби. Таково силно корабокрушение стана, когато са връщахме, щото целий кораб стана на части и от всичките пътници и корабленници избавих са само аз и един от матросите, и то благодарение, че успехме да са хваниме за две доста големи дървета, които са отчупиха от корабът и с помощта на тези дървета не можахме да загинем докато са поутихна времето.След като утихна и морето, замина по край нас един странен кораб, помолихме са на капитанинът му да ни прибере, прибраха ни и ни изведоха на брегът. Нещастие, ваше величество!” – отговорил министрът уж нажалено и с сълзи на очите. Царът като видел министра си толкова нажален, уверил са в думите му; той са облекал в черно заедно с целото си семейство и жалил три дни своята скъпа загуба. (Следва). с. Калотина, 1888 г. Приказва: Коста Пешов –––––––––––––––– III. ПРИКАЗКИ Богаташкий син. (Продължение от 1 кн.) –––––––– Минала са – не минала са още жалбата на царът, министрът поискал дъщеря му. Царът са двоумил два-три дни, да ли да задоми дъщеря си за министра или не; той си мислил, че ако почака, по-добре ще е , защото може би ще са намери за съпруг на дъщеря му друго по-способно лице, какъвто беше богаташкий син, но мислил си и това, че може би и да не се намери вече подобно лице. Най-после царът казал в себе си: - Всичко е в ръцете на Бога; Той е така искал и така направи; ние не можем да му са противим. Щастието дойде в домът ми и са изгуби!... Не е ли това Божие повеление?...Може би да сме грешни. Един Бог не греши. Днес требва да са радваме и на това, което имаме. И сгодил дъщеря си поменатий министр. Не са изминали 3-4 дни и свадбата са започнала. Наший, уж погубен вече, богаташки син пристигнал тъкмо в предвечерието на свадбата, преди венчаниено. Дрехите по него били така исподрани от морските вълни, които са го тласкали в морето, щото той приличал на цел просяк. Когато влезнал в царските дворища, навред царските слуги готвили богати ястиета за свадбата; те накарали и „просяка” на работа: дали му да опече едно цело агнена шиш. Богаташкий син, когото царските слуги нарекли „просяк”, като въртел агнето на огънът, пръстенът, когото му дала царската дъщеря при годежът, светял от огъня като слънце. В това време царската дъщеря случайно излезнала на вън и минала покрай готвачницата; тя назърнала към слугите и един блясък я ударил в очите. Нози блясък бил от пръстенът на „просяка”. Щом видела това, царската дъщеря се зачудиле; тя подозряла, че тук ще са открие една тайна, по-скоро са върнала при баща си развълнувана и му казала: - Тате, не зная от къде, в готвачницата дошел един твърде дрипав човек; на ръката му има такъв един пръстен, толкова много свети, като че ли този пръстен е моят, когото аз бех дала на незабравимий ни Давида. Мола ти са, повикай този човек за да видим, каква е работата. Царът полюбопитствувал; той по-скоро испратил слугите си, повикали „дрипавия човек” и що да види! – Той бил самият богаташки син, самият „скъп герой”, според както беше го нарекъл царът. От дума на дума, царът узнал неверността на министра си, прегърнал своят загубен до сега „скъп герой”, плакъл от радост, че Всемогъщий Бог пак ги събрал на едно место и всред тази радост, размесена с плач и тъги от взаимна обич, царът като си припомнил, колко грозно да е подиграл с него министрът му, растреперал са от гняв и грозно навикал: - Ах, този неверен министр, който така жестоко са подигра с мене, който с безчестие искаше да тури на ръка целото ми семейство и целото ми царство, още тази минута да са обеси, да не го виждат очите ми. И на минутата министра бил намерен и обесен, а свадбата са свършила с венчаванието на богаташкий син за царската дъщеря. След една година, богаташкий син действително имал мъжско чадо. Когато чадото му станало на три години, богаташкий син не забравил обещанието си; той неприказал работата на съпругата си, взел сина си и тъкмо в определений ден го извел на определеното место за да го принесе в жертва на орела на избавлението си. Орелът дошел, доближил са до богаташкий син и го попитал: - Познаваш ли ма кой съм? - Познавам та. Ти си онзи, който ма избави от морето и на когото аз са обещах, че ще принеса в жертва тригодишний си син, - отговорил богаташкий син. - Помниш ли когато премина през гр. Пу? - попитал орелът. - Помня, - отговорил богаташкий син. - Какво видя и какв направи там?... пак попитал орелът. - Там видех едно мъртво тяло на улицата, аз му заплатих дългът и го погребах, - отговорил богаташкий син. - Е, мъртвото тело бех аз; ти ма избави, избави и семейството ми , а Бог ма проводи да избавя тебе от смъртта, когато беха те хвърлили в морето слугите на дявола. Този ден беше определен да ти открия тайната; аз испълних това. Прочее, вземи си детенцето и иди си с миром. Бог е с тебе, следвай пътът му, - казал орелът и станал невидим. Богаташкий син поблагодарил Бога, взел си детенцето и си отишел. После това не са изминало много, цар Астенид умрел; богаташкий син станал цар и царувал много години. Неговото царуване било най-честито. Приказва: Коста Пешов с. Калотина, 1888 година ––––––––––––– ИЗТОЧНИК: http://staricaribrod.org/bg/ СТИХОВЕ ОТ ВИКТОР МИРКОВ Виктор Мирков (1929-1976 г.) е поет, учител и дългогодишен директор на училището в село Калотина. От 1971 г. до 1976 г. е председател на читалището в селото. ВОДНО КОНЧЕ На Людмил Водното конче на моето детство трепка с криле над Нишава. Върбова вейка весело, весело в люлката си го залюлява. Литне нагоре, надоле се спусне - синьо, синьо, прозирно, прозирно. Колко е хубаво и безизкусно! Колко е пъргаво и немирно! Светло момиче с тънички пръсти иска за миг да го хване. То се изгубва в ракитите гъсти: още е рано, още е рано. Водното конче на моето детство хвърка наляво, хвърка надясно. Върбова вейка весело, весело все му нашепва нещо прекрасно. СТИХОВЕ ОТ ПЪРВАН СТЕФАНОВ Първан Стефанов Рангелов (1931-2012 г.) е български поет, преводач и драматург. Роден в с. Чепърлинци, Софийско. МОМЧЕ Когато тръгвах за града, край село на хълма някакво момче остана - каскета си пред равнината снело, с коса - от лятната дъга огряна. И то така си и остана горе. Не ме сподири. Притесни се нещо, че панталонките му много скоро ще окъсеят и ще стане смешно. А мен ме грабна веселият шемет на нови пътища, на нови стрехи… И все вървях. И винаги навреме си сменях омаляващите дрехи. А горе - уловено за дъгата, момчето се люлее върху хълма. И се боя от оня миг, когато тя ще се скъса и ще стане тъмно. БИБЛИОТЕКА Библиотеката към читалището разполага с богат и разнообразен книжен фонд, наброяващ над 18 000 тома. Библиотеката разполага и с фонотека и филмотека с общо над 200 заглавия. ГРУПИ ЗА НАРОДНИ ТАНЦИ Към читалището има две танцови групи, основани на 13 април 2017 г. Създател и ръководител на групите е Моника Маркова. Двете групи са: Детска танцова група „Калотинче” и група за народни танци „Калотина”. Групите са участвали в различни мероприятия – празници на читалището и село Калотина, мероприятия в спортната зала на гр. Драгоман и др. ДАРИТЕЛИ НА ЧИТАЛИЩЕТО В този списък са включени част от дарителите на читалището, направили по-големите дарения - книги, пари, различни предмети, вещи и други. Общия брой на всички дарители е над 120 души. Читалищното настоятелство изказва своята благодарност за направените дарения! Ето и имената на част от дарителите: 1. Людмил Викторов Мирков; 2. Светла Андреева Стойчева – управител на туристическа фирма „Интер Травел Сървиз”; 3. Мария Николова Ефремова; 4. Централна библиотека при Българска академия на науките; 5. Красимир Русков Йорданов; 6. Боян Радков Кирков; 7. Георги Крумов Захариев; 8. Ценка Павлова Йорданова; 9. Здравко Георгиев; 10. Борислав Бориславов Несторов; 11. Петя Пунчева; 12. Иван Николов Иванов; 13. Симеон Цветков Божилов; 14. Семейство Събеви; 15. Семейство Асенови; 16. Иво Алеков; 17. Валентина Недялкова Костадинова; 18. Лиляна Димитрова Милева; 19. Свилен Веселинов Панайотов; 20. Аглика Сергеева Савченко; 21. Деница Цветанова Георгиева; 22. Филиана Иванова Матеева; 23. Даниела Стефанова Атанасова; 24. Цветан Иванов Атанасов; 25. Николай Георгиев Димитров; 26. Здравко Димитров; МНЕНИЯ НА ЧИТАЛИЩНИ ДЕЙЦИ ЛИДИЯ БОЖИЛОВА-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЧИТАЛИЩЕТО: „В село Калотина, за 90 години читалището се наложи като най-висша институция. То е едно българско светилище, което свети със собствена светлина, институция, която милее за българщината и културните традиции на нашия народ. За него трябва да имаш едно голямо сърце и душа, да жертваш себе си и времето си, да милееш за него, да се бориш с безразличието и злобата към истинските човешки същности. Читалището винаги е било огнище на българския дух, а оттам и гордостта ми, че съм българка! Библиотеката ни е от над 18 000 тома книги. По-голямата част от тях са от дарения. Имаме два състава за народни танци, които репетират ежеседмично.” ГЕОРГИ СИРАКОВ – БИВШ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЧИТАЛИЩЕТО (2014-2017 Г.) „Въпреки, че живеем в ерата на „Интернет”, смятам, че читалището има своето място като институция, доказала се през годините! Искам да благодаря на дарителите, над сто на брой, които през времето, когато бях председател на читалището дариха общо над 10 000 тома книги, парични дарения и др.! Това показва, че българинът тачи традициите и читалището като огнище на българщината и културата! Библиотеката има своите читатели, особено през пролетно-летния период, когато децата ползват книги, най-вече от поредицата „Библиотека за ученика”. Освен децата, книги за прочит вземат и възрастните читатели. Самата библиотека към 24 май 2018 г. разполага с над 18 000 тома книги, отделно има и филмотека и фонотека. Създадохме и две групи за народни танци, детска - „Калотинче” и дамска-„Калотина”. Искам да изкажа своята благодарност на ръководителката на двете групи – Моника Маркова за нейната всеотдайност и чудесното ръководене на групите! Доказателството за това са децата, които идват с радост и желание на репетициите и жените от танцовата група „Калотина”, които дадоха идеята за създаването на групите за народни танци и активното им участие в тях! Стана хубава традиция да се организират и провеждат тържества – коледно, за 8 март, за 24 май и др. През 2016 година със съдействието на Община Драгоман беше изцяло подменен и ремонтиран покрива на читалищната сграда. Основния ремонт на този покрив беше крайно належащ, защото имаше опасност той да рухне. През 2016 г. на читалищната сграда беше предоставен статут на недвижима културна ценност от местно значение.” МАРТИН СИМЕОНОВ-ЧИТАЛИЩЕН ДЕЕЦ „Вълнувам се от честта, да изкажа благодарността си и да честитя 90-годишният юбилей на читалище „Пробуда”! Още от дете, това прекрасно кътче, музей на културата, пробуди желанието ми за знания и обич към книгата. Като малък обичах да ходя там с майка ми, избирах приказки и докато тя ми ги четеше, се пренасях в други светове и времена. От ден, на ден научавах повече и когато поотраснах можех да разказвам приказки и да рецитирам стихчета. Знанията ме зареждаха и изпълваха дните ми с интересни занимания. Сигурен съм, че през всичките тези години, читалище „Пробуда” е дало много, благодарение на своите дейци, които са участвали със сърцата си в осъществяването на забавни и културни мероприятия. Радвам се, че аз също имах възможността да дам нещо от себе си. Създадохме кръжок по компютърна грамотност, който аз водех на едни прекрасни и слънчеви деца, желаещи да научат нещо ново. Винаги съм вярвал, че в с. Калотина има будни и можещи деца, а читалище „Пробуда” беше една прекрасна възможност за мен да ги напътствам и показвам пътя към съвременните технологии. Точно тук, на този празничен юбилей, пожелавам на всички, да се завърнат отново към книгите, да запазят словото и духа на читалище „Пробуда”, защото то e истинска съкровищница за нас, нашите родители и бъдещите поколения! Честит празник! НИКОЛИНКА ВИДЕНОВА-ЧИТАЛИЩЕН ДЕЕЦ И САМОДЕЕЦ „Самодейната група към читалището, заедно с граничарите от заставата изнасяхме съвместни театрални представления. Пеехме и много песни. Участвала съм в надпявания в гр. Драгоман. Изнасяхме представления (вечеринки) в селата към кметство Калотина, а така също и в селата Габер и Несла. В самодейните театрални представления участваха Ценко Кръстев, Симеон Божилов, Лиляна Белева, Лиляна Кирилова, Лиляна Божилова, граничари от заставата и други. Голяма помощ по това време ни оказваше Веска Найденова, кмет на село Калотина. По време на представленията, салона в читалището беше винаги препълнен. Имахме танцов състав, с ръководител Ради от с. Горна Малина. Много добре свиреше на акордеон Никифор Александров”. СИМОНА ЗЛАТКОВА (10 Г.) – ОТ ДЕТСКА ТАНЦОВА ГРУПА „КАЛОТИНЧЕ”: „Обичам да ходя в читалището, защото там се забавлявам, участвам в репетициите на детската група за народни танци. Научих се да играя много народни хора. Тук има много интересни неща. Обичам да рисувам и да играя с другите деца.” ЕКСКУРЗИИ, ОРГАНИЗИРАНИ ОТ ЧИТАЛИЩЕТО Екскурзия до Погановски и Суковски манастир в Република Сърбия Екскурзия до Гигински манастир и гр. Трън АЛМАНАХ 90 ГОДИНИ НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „ПРОБУДА-1928” С.КАЛОТИНА МЕСЕЦ МАЙ 2018 ГОДИНА С благодарност и признателност към учредителите, дарителите, самодейците, дейците, членовете и приятелите на читалището! 2018 година село Калотина