Градище е махала на Долно Ново село, община Драгоман, Софийска област. Намира се в непосредствена близост до границата със Сърбия, като река Габерска се явява като граница между двете държави в района. Този район е слабо населен, но за сметка на това природата е изключително красива. Долно Ново село се намира на 6 километра западно от село Вишан, като до него се стига по асфалтиран път, който, меко казано е в лошо състояние. Асфалта е положен преди повече от три десетилетия. Като изходен пункт за Долно Ново село се явява село Вишан. Пътя се спуска в западна посока, като до местността „Равна нива” няма мното завои, но след това започва стръмно спускане към селото, с множество остри завои. Няколко думи за Долно Ново село. До 1956 г. се е наричало Новосел чифлик. Спада към историко-географската област „Бурел”, като селата в района са се обособили главно през XVIII-XIX век. Селото е от разпръснатия тип села, т.е. съставено е от няколко махали, разпръснати на голяма площ. Така са се оформили махалите му, като някои от тях са Лимчище и Градище. В района е имало множество чифлици, чиято земя е била давана под аренда на българското население на района. За това свидетелства и запазената турска къща-кула, която е била собственост на тукашния собственик на земята или т. нар. чифлик сайбия. Тази къща в момента е в сравнително добро състояние и се намира точно в центъра на селото, на разклона на пътя за махала Лимчище и махала Градище. За Градище се стига по пътя от Долно Ново село, който е черен, коларски, като на много места вече е взел да не си личи, времето и природата си оказват своето влияние. След като пътя излезе извън селото, встрани от него има параклис и оброчен кръст „Св.Илия”. Тук са и гробищата и е имало много стара, средновековна църква, което показва, че района е бил населен преди няколко века. Църквата се е намирала на около 300 м в източна посока от река Габерска, която се явява като граница между България и Република Сърбия. Сега върху църквата е построен малък паркалис "Св. Илия", който застъпва част от южната стена на старата църква. Близо до църквата са разположени два оброка - "Св. Илия" и "Св. Константин". Ежегодно, на Илинден тук се изнася черковна служба и се прави курбан, като на празника идват много хора, свързани по някакъв начин с района. След параклиса, на 50-60 метра вляво от пътя, се е намирал Граничен пост. От него не е останало нищо, единствено си личат окопите, които са го обграждали. Малко по-надолу, пътя завива в северна посока и след около 200-300 м стига до махала Градище. Тук, в Градище, през зимните месеци не живее никой. За сметка на това, през лятото идват виладжии. Мобилните телефони нямат обхват в този почти забравен район, който обаче пленява с невероятната красота на природата и със спокойствието, което цари тук! Пресечена местност, гора, река и най-вече чист въздух. Тук, встрани от пътя съм виждал как расте див памук! Много малко хора знаят за един интересен факт, за който научих преди много години. Става дума за един жител на махала Градище, бай Здравко, който отдавна не е между живите. За него казваха, че е произвеждал най-здравословния пчелен мед в България! На по-малко от 100 метра западно от Градище тече Габерска, за която вече стана на дума, че е естествена граница между България и Сърбия. Успоредно на нея, на съседна територия е пътя от Долна Невля за Димитровград или Цариброд, както е по-известен този град. На около 1000 метра северно от махала Градище, Габерска река прави ляв завой и продължава да тече на съседна територия, а границата става сухопътна. Точно на това място има голям, противотанков ров, останал от Първата световна война, който е широк и дълбок 10 метра, с почти отвесни страни, а зад него има гранична пирамида. Малко по-нагоре, в североизточна посока, според спомени на местни жители, преди няколко века е имало средновековен манастир, най-вероятно от времето на Второто българско царство, от който не е останало почти нищо. Дори не се знае и името му... До противотанковия ров се стига много трудно, тъй като пътеката, водеща до него е обрасла с храсталаци и трудно се пробива път по нея, но си заслужава да се види това място. Ако пък тръгнем от махала Градище в другата посока, т.е. посока юг, успоредно на Габерска река, след около 4 километра ще стигнем до село Долна Невля, в българската му част, тъй като според престъпния Ньойски договор (1919 г.), селото е разделено от линията на държавната граница на две части. Едната част остава в пределите на България, а другата в пределите на днешна Сърбия. Самата разходка между Градище и Долна Невля си заслужава да се направи, но задължително с човек, който познава добре района, тъй като вероятността да объркате пътя е много голяма. Освен това се налага да се мине над една голяма пропаст, дълбока над 40 метра, а пътеката е широка около метър и това е в продължение на около 50 метра. Интересното тук е, че се върви по скалиста пътека. Именно тук, на това място бях намерил в началото на 90-те години на миналия век вкаменен морски охлюв. Това доказва, че в праисторически времена този район е бил дъно на море! Има и други подобни вкаменелости. Това е краткия разказ за един район от нашата, Драгоманска община. Район, който не е много известен, район, който е почти без население, но район, който е с прекрасна природа и чист въздух, район, който непременно трябва да бъде посетен от всеки, който обича недотам традиционни места за туризъм!