Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.09.2018 18:55 - Легенди, предания и кратка история на Разбоишкия манастир „Въведение Богородично”
Автор: georgisirakov Категория: История   
Прочетен: 1297 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Разбоишкият манастир "Въведение Богородично" е разположен в долината на река Нишава, на левия и бряг, в близост до село Разбоище, община Годеч, Софийска област. Подчинен е на Софийската епархия на Българската православна църква. Покрайнината, която спада към Комско-Кознишкия дял на Западна Стара планина е известна и като Малката Света гора, тук има много скални църкви и манастири, като най-забележителния е Разбоишкият - "Въведение Богородично", който е разположен на около два километра западно от село Разбоище. Възникването му е свързано със скалното отшелничество у нас. От изток, на рида Тупаница има пещера, която е разположена над голяма пропаст. Според едно предание, там е имало много галерии, които излизали на западния скат при близката река Дракул. Връзката между галериите и пропастта била прекъсната с течение на времето, а отворът на тези галериии е бил затрупан и отдавна забравен каде се намира с точност. Според Светолик Милич първоначално пещерата е служела за църква, където отшелникът в пълно уединение извършвал богослужение. След време върху площадката пред входа на пещерата бил построен храмът параклис на височина 50 м. Това разширение се наложило поради увеличаване броя на отшелниците. Така възникнал скален скит. С по-нататъшното му разширяване били построени и жилищни сгради, долепени от север до скалата. Останки от тях на левия бряг на реката личат до днес. В по-голямата си част те са под насипа от ронещата се скала. Според едно старо предание мястото, където е изградена манастирската църква, на високото в скалите, в една от пещерните ниши, някога е имало тракийско светилище. Няма точни сведения по въпроса за неговото възникване. По всяка вероятност първите монаси са се заселили тук около VII - VIII век, като монаси отшелници. Използвали са близките пещери за живеене, като пещерните ниши в тях са използвали за молитвено място в продължение на близо хилядолетие. Заселилите се тук монаси-отшелници са търсели пълно уединение. По всяка вероятност това е станало по времето на Първото българско царство. Тогава долината на река Нишава става духовен център на Западна България. По това време пещерата, в която е изградена скалната църква, се използва за скривалище от византийските войски. Следващия период е, когато в цялата страна скалното отшелничество в исихастката му форма е било най-разпространено. Третият период е, когато е възникнал Разбоишкия манастир „Въведение Богородично”. Това става най-вероятно в края на Второто българско царство, когато се е оформил манастирът, а в пещерата започнали да се извършвали обредните служби. Според една легенда, многобройните скалните пещери в околността стават убежище на монаси още от средновековието. Един от тях е бил Свети Сава. Когато тръгнал на път за Ерусалим, се случило така, че Великите пости го заварили на това място и той прекарал 40 дни в една от пещерите. За това пътуване до Ерусалим се знае, че се е състояло най - вероятно в периода 1232 – 1235 година. Оттогава от скалата, където се намира пещерата започнала да извира лековита вода. Манастирът е бил ограбван и разоряван, разрушаван и опожаряван на няколко пъти, като винаги след това е бил отново възстановяван. Преданието гласи, че манастира е бил унищожен от Драгомански васал на султана, черкезин по произход. Причината за това е била, че хората от съседното селище Курджиловци, което отдавна не съществува, многократно нападали и ограбвали керваните му. Същия този васал събира през 1570 г. многоброен турски башибозук и минавайки през селата Калотина, Беренде извор, Липинци и Чипърлинци ги ограбва и опожарява. След това, достигайки до Чепърлинския манастир го ограбва. Най-голяма съпротива на грабителите оказва село Курджиловци, чиито жители не се предават и го бранят яростно. Въпреки това, селото бива превзето и за наказание за оказаната съпротива бива не само ограбено, но и сринато до основи. По това време в манастира е имало един монах. Той успява да се скрие в една пещера зад манастира, като преди това унищожава стълбата, която води до самия манастир. Това попречило на грабителите да го достигнат и ограбят. В яростта си от този неуспех, башибозука се насочва към Букоровския, Годечкия и Шумския манастири, и ги ограбва. Същата съдба сполетява и манастирите край селата Мало Малово и Василовци. След тези набези, прехвърляйки се през баира, ордата се прибира в Драгоман. Манастирът е опожаряван на няколко пъти, като има свидетелства поне за три такива случая, когато освен това били изклани и монасите. При последното ограбване и клане един монах успял да се спаси като по чудо. Монахът решил да го построи отново, като искал да построи църквата в ниското, до реката, на една поляна. На сън му се явила Света Богородица, която му наредила да изгради манастира на високото, в скалата. Когато изграждат отново манастира, се решава жилищните сгради да бъдат построени на десния бряг на река Нишава, на равното. Самия храм изградили високо в скалите, над левия бряг на реката. Независимо от това и до днешни дни това е манастирския храм, носещ името „Въведение Богородично”. Жилищната сграда и манастирската магерница са изградени през 1861 година. С построяването на църквата е свързана и друга легенда. Първоначално монаси решили да построят църквата долу под скалите, но това, което са изграждали през деня, през ноща се събаряло. Една вечер самата Света Богородица се явила на един от монасите и му заръчала църквата да бъде построена в голямата ниша горе, в скалите, над реката, където са се молели и преди. Монасите така и направили. Многократно в манастира са отсядали апостолът на свободата Васил Левски и неговия сподвижник отец Матей Преображенски, по известен с прозвището Миткалото. Според едно предание, отец Матей е показал на монасите как се произвежда барут. В следствие на това, един от монасите неволно се самовзривил. Разбирайки за причината за този нещастен случай, турците за наказание опустошават манастира. В основите на една от сградите се намира гробът на племенника на легендарния войвода Филип Тотю – Йовчо Тотю, който е бил преди време участник в легията на Георги Сава Раковски в Белград. За него се знае, че се е укривал в манастира, най-вероятно става дума за периода около 1860 година. По-късно става монах и приема името Йоан. Заема се с възстановяването на голяма част от манастира, тъй като след един набег на башибозук, отново е бил разрушен. При възстановяването е използвал лични средства. Помагали са му и хора от всички околни села. Така скоро бива възстановена много голяма част от разрушената света обител. Според друго предание, същия този Йовчо Тотю използвал едно от помещенията на манастира за „барутхана”, т.е. работилница за производство на черен барут с много добро качество. Част от барута оставал за нуждите на манастира, като го раздавал на доверени, близки хора. Същите, по-късно се включили в манастирска чета, избрали Йовчо за войвода. Друга част от барута бил продаван. Споменатата малка чета защитавала местното население от разбойническите набези на башибозук и черкези. През 1861 година Йовчо Тотю се включва в Белградската легия на Георги Сава Раковски, там се запознава с Васил Левски и неговия съратник отец Матей Преображенски - Миткалото. След като легията бива разпусната Йоан Тотю, заедно с отец Матей отново се завръщат в манастира и продължават да произвеждат барут. Скоро турците се усъмнили, че монасите от Разбоишкия манастир произвеждат барут. Многобройна потеря обсадила манастира и се започнало сражение. Турците успели да заловят Йоан Тотю и го убили. Когато Матей Преображенски разбрал за гибелта на Йоан, казал на монах Димитрий да събере оръжието на Йоан Тотю и да го погребе под стъпалата, които водят към манастирската църква, където гробът е и до днес. Хората от този край все още си спомнят, че отец Матей Преображенски е отсядал многократно в Разбоишкия манастир, като този спомен се предава от поколение на поколение. Някои възрастни хора, помнят от разказите на дедите си, че Йоан Тотю и отец Матей при едно от отсяданията им в манастира, през 1862 година били придружени от дякон Игнатий – бъдещия апостол на свободата Васил Левски, както си спомнят и това, че не било единственото му посещение в манастира. Според Св. Милчич през 1869 г. загинал игумен Исай, като по невнимание запалил готовия барут, който монасите продължавали да произвеждат и всичко било разрушено. Поп Дионисий, който бил изключително амбициозен и много трудолюбив се заел с управлението на манастира и неговото възстановяване от взрива. По време на Руско-турската освободителна война през 1878 година тук отсяда за кратко малка казашка част, за да се снабди с провизии за войниците и сено за конете. В началото на XX век Разбоишкият манастир запустява и едва през 1947 г. в него се заселват три монахини. По това време стопанските постройки до реката са разрушени, от уникалните стенописи в скалната църква не се е запазило почти нищо. Въпреки това, монахините с помощта на голяма част от местното население успяват да възстановят манастира, стопанските постройки и да ремонтират скалната църква. Сред вътрешната украса са запазени фрагменти от XVI-XVII век. Старият иконостас на храма от XIX век се пази в манастира, а новият е от 1950 година. В днешни дни за манастирския комплекс се грижи един човек, но това вече е друга история...



Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgisirakov
Категория: Регионални
Прочетен: 196160
Постинги: 116
Коментари: 27
Гласове: 796
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031