На 25 септември 1854 година е свикан от султан Меджид I в двореца Череган в Цариград т.нар. „Танзиматски съвет” - съвет на своите министри. На него са поставени важни задачи за решаване, които засягат бъдещето на империята. В разгара на войната с Русия, този съвет изработва планове за шосейно и железопътно строителство в Османската империя. В тях се предвиждало да бъдат построени железопътни линии от Цариград до Белград през Одрин, Пловдив, София, Ниш и Крагуевац, от Одрин до Провадия през Бургас и от Варна до Русе. Една година по-късно, на 14 септември 1855 г., Високата порта оповестява пред света, че ще се строи железница от Цариград до Белград, която ще минава през Белово – Вакарел – София – Цариброд – Ниш – Белград. В средата на 1875 г. по настояване на Австро-Унгария успява, Високата порта се задължава да построи с предимство жп връзката от Белово до Ниш и сръбската граница, като по този начин която оставя на втори план предвидения през 1872 г. намираща се в строеж железопътна линия от Сарамбей – София – Скопие. Австро-Унгария и Германия се интересуват от жизненоважната за тях железопътна линия, която трябва да улесни техния прословут ”марш към Изток”. Тази линия, Виена – Белград – Ниш - София – Цариград, своевременно и предвидливо е вмъкната като задължаваща препоръка още в Берлинския диктат. На Берлинския конгрес Австро-Унгария приобщава сърбите към своята сфера на влияние, с обещание за териториални придобивки, а именно поречията на реките Нишава и Морава. На 26 юни (8 юли) 1878 г. се сключва съглашение между двете страни, с което се предвижда да бъде построена през територията на Сърбия, на железопътна линия по трасето река Сава – Белград - Ниш, като там да има отклонение, осигуряващо железопътна връзка към Враня, Скопие и Солун, а също така и към Пирот - Пловдив – Цариград. Съгласно задължението от 1875 г., дипломатите на Австро-Унгария издействат включването на Берлинския конгрес в договора от 1 (13) юли 1878 задължението през териториите на Княжество България, Източна Румелия и Сърбия да се доизгради железопътната линия между Османската империя с Австро-Унгария. През май 1883 г. е подписана „четворна конвенция” между заинтересованите държави (без Източна Румелия) за тези основни железопътни линии, като трасето им е утвърденопрез София, Пирот и Ниш, както и Враня-Ниш. През 1885 г. строежът на жп линияна Цариброд – София - Вакарел се предоставя на търг. Търгът е спечелен от акционерно дружество начело с Иван Грозев. Правитеството на Стефан Стамболов подписва заемен договор на 5 октомври 1888г. с голям консорциум от банки в Лондон. Неговият размер е 46 777 500 лв, погасим за 33 години. От него 20 000 000 лева са предвидени за строежа на линията Цариброд-Вакарел. През 1888г е построена цялата отсечка от международната железопътна линия от Цариброд до Вакарел с обща дължина 114,230 км. Данни за линията към 1888 г.: Действителна дължина 160.130 км, станции – 1 клас – 2 броя, 2 клас – 1 брой, 3 клас – 1 брой, 4 клас – 6 броя. Всичко 13 станции; В действителната дължина на линията Цариброд – Белово 160.1 км влизат 46.287 км от линията Вакарел – Белово, която е притежание на Турция и, съгласно конвенцията сключена с Турското правителство на 12 април 1894 г., се експлоатира от държавата, като се плаща наем от 2.250 лева на километър на годината, или всичко 104.146.35 ѕ лв. на година наем. Названия на станциите: I клас – София, II клас – Цариброд, III клас – Баня Костенец, Ихтиман и Белово, IV клас – Драгоман, Сливница, Вакарел, Сестримо и др. Първите локомотиви, използвани за железопътната линия Цариброд – София - Вакарел са доставени от австрийската локомотивна фабрика STAATSEISENBAHN GESELLSCHAFT (StEG) – Wien. Първите пет машини са доставени през 1888 година, в депо София. Същите са били номерирани с номера от 1 до 5 и са именувани с имената на реки: № 1 – “Искър”, № 2 – “Струма”, № 3 – “Марица”, № 4 – “Янтра”, № 5 – “Росица”. В откриването на линията Цариброд – София – Вакарел е била използвана машина №2 - “Срума”. По-късно локомотив № 5 е преименуван на “Фердинанд”. ИЗТОЧНИЦИ: ” Железниците и балканският геополитически пъзел в края на ХІХ век” от Антон Иванов; „Корона и кръв” от Ал. Беровски; Алманах 1896 г.; Юбилеен сборник „100 години железници” – Русе, 1966 г.;