Хребетът „Дядо Горчо” в частта си на българска територия се намира в землището на село Калотина, община Драгоман, софийска област. Източната му част е на наша територия,а западната му част се намира на територията на Република Сърбия. Южната страна на хребета в по-голямата си част е скалиста,а северната е обрасла с гора. Интересното е,че държавната граница не само разделя „Дядо Горчо” на българска и сръбска част. Имам впредвид факта,че частта на наша територия е предимно гориста, докато сръбската част е почти изцяло без дървестна растителност. Източната страна на хребета започва при село Калотина, по точно при махала Селото. От северната страна, коларският път от с.Калотина през „Битин дол” за село Липинци е граница между възвишението „Голема шума” и хребета. Встрани от пътя има дере,което на практика очертава неговата северна страна. На някои места дерето е доста дълбоко,но на повечето е плитко. Вода по него тече рядко,главно при топенето на снега или при обилен валеж от дъжд. С течение на годините,въпреки,че по него не винаги има вода,все пак когато нивото на водата се повиши по една или друга причина, вследствие на големия наклон, често водата излиза от коритото си и на няколко места коларският път е сериодно подкопан и е с намалена широчина. Независимо от това,по пътя може да се движат МПС, предимно джипове или други подобни,с повишена проходимост. Южната страна на този хребет започва от Дивина махала на с.Калотина. В подножието му тече река Нишава,която тук изминава последните си метри на наша територия. Малко след местността „Орехите” минава линията на държавната ни граница. Западния край на хребета е на територията на Република Сърбия,в околностите на град Димитровград (Цариброд). Над местността „Орехите” приблизително по средата (като височина) на южния склон на хребета има лековит извор,известен като „Изворчето над Дивина махала”. Водата му лекува очни заболявания. В Дивина махала, в началото на южния склон на хребета се намира средновековната църква „свети Никола”, строена още по времето на цар Иван Александър (1331-1371 г.). Най-високата точка на хребет „Дядо Горчо” е с надморска височина 728 метра. Както стана вече ясно,по голямата част на масива е обрасла с дървестна растителност. Преобладават иглолистните дървета,предимно бор и елха. Има и широколистни дървета,предимно дъб и бук. От животинският свят тук се срещат предимно влечуги-змии,гущери и дъждовници. Макар и рядко,тук може да се срещнат и други представители на фауната-лисици,зайци,язовци и др. И накрая още един интересен факт – по източния склон на хребета се среща, макар и изключително рядко и на трудно достъпни места планинското цвете еделвайс...