Крал войска сбира, все млади война, все кавал свират, все песни певат. Я един момък ни песна пева, ни кавал свири - навалил глава коню на грива и сълзи роньи на църна земня... Цар го съгледа и го повикна: - Я ти, бре, момче, майка ли жалиш, баща ли жалиш - ни песна певаш, ни свирка свириш?! - Честити царе, че да ти кажем - ни жальим макя, ни жальим баща, нело си жальим пръвното либе, защо смо венчани, сведени не смо... ***** Че да ти купим беля сеица, за лето, Цвето, за лето, за лето, Цвето, за празник. Че да ти купим пембе шамийкя, ти да я носиш, я да те гледам. Че да ти купим свилено коланче, ти да го носиш, я да те гледам. Че да ти купим гривна индишета, ти да я носиш, я да те гледам. Че да ти купим жълти папуци... ***** Гюл девокя, под гюла легнала, гюл се роньи, под девокю пада, девокя му тийом отговара: - Стой, гюло, не падай по мене, на мене са до два и три яда - макя ме е млада оженила, та ме дала у девет девера, въздън ору, суноч хайдукую, въздън им са порте затворени, а ночъска - порти отворени. Па доносе кърваве доламе, у доламе руке от юнаци, на рукьете пръстенье бурмалия, на пръстенье писмо изписано. Мене прате на Дунав на воду, да опирам кърваве поламе, а я незнам Дунав дека тече...