Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.08.2018 12:37 - Богаташкий син-приказка от село Калотина от 1888 г.
Автор: georgisirakov Категория: Други   
Прочетен: 227 Коментари: 2 Гласове:
3



Един богаташкий син като любопитствал много за да види, какво има по светът, - взел от баща си една доста голяма сума пари и тръгнал да ходи. – Това било едно време, много отколе. – Ходил той и отишел в една много далечна и непозната нему страна; там той спрял за няколко дни в един голям град. Два-три дена богаташкий син син си починал. Като излязъл в четвъртий ден да са разхожда из градът, богаташкий син намерил в една улица на край градът едно мъртво человеческо тяло, което кучета, гарвани и орли разнасяли насам-натам. Богаташкий син са стреснал; той останал в недоумение. Мислил си той: да е человекът на скоро убит, - не е; защото види са, че тялото му лежи от няколко дни на улицата. -„Тук има нещо!...Този человек е нарочно захвърлен на улицата и не така на праздно; аз трябва да разбера, - е казал богаташкий син и са на път спрял до мъртвото тяло да чака до като замине некой пътник. Пет минути не са минали, заминала една бабичка. -„Бабо, бабо-о-о, моля ти са, я почакай да та попитам за нещо”... – извикал богаташкий син на бабичката. Бабичката се спрела; богаташкий син са доближил до нея и я попитал: - „Бабо, защо това тяло е оставено да лежи тук, на улицата, вътре в градът! Тук нема ли правителство поне, ако нема Бог!” - „Ех, синко, има и правителство, има и Бог, но обичай е, закон е, нема какво да са прави. Тук щом умре некой, ако е имал дълг на некого и не го е изплатил при живота си, ей така го хвърлят на улицата за да го раздърпат кучета, гарвани и орли. И с това мъртвешко тяло сега е същото” ... отговорила бабичката. - „Добре, ами ако излезе сега некой и заплати дългът на този мъртав човек, може ли после да погребе тялото му”... попитал богаташкий син. - „Може”, отговорила бабичката. - „Ами от къде мога да узная, колко дълг има този мъртвец?” – попитал богаташкий син жално. - „Можеш да узнаеш от градский архиерей и от сановниците на градското управление”, - отговорила бабичката. След този разговор, бабичката си отишла.Богаташкий син останал още за неколко минути на местото си и започнал да жали. - „Ах”, - казал той, - „колко варварска страна е тази страна, гдето човека за нищо не зачитат, гдето за честта на метала най-безобразно наказват човека и след смъртта му! Това е безбожие! ... Тук нема Бог, нема разум, нема человещина ... Тук металът е всичко!!” ... В това време минало през същата улица едно дете. Богаташкий син повикал детето, дал му неколко пари и го поставил да пази тялото на мъртвеца. После това, богаташкий син тръгнал от тук и отишел както при архиерея, така и при градските сановници и узнал, че дългът на лежащий на улицата мъртвец бил 150 пеняза. Попитал той още и за положението на семейството на покойникът и узнал, че то било твърде плачевно. Като са научил за тези неща, богаташкий син, без да са бави, платил 150-тях пеняза дълг, подарил и други сто пеняза на останалото бедно семейство, похарчил още 50 пеняза за един великолепен ковчег и за една още по-великолепна гробница, похарчил и други 60 пеняза като за священници, за певци, за китари, за колесници и други и направил такова едно богато погребение на мъртвеца, който лежал на улицата, каквото никога друг път не е ставало в този град. В продължение на няколко дни, богаташкий син направил неколко такива добрини и най-после, като довършил парите си, върнал се в домът си и разказал на баща си всичко, което видел и направил и за което баща му го похвалил. След като престоял неколко дни е домът си, богаташкий син взел още една сумма от баща си и пак тръгнал да ходи по светът. Отишел в друга една страна, спрел при престолний град на тази страна, наместил неколко шатри за себе си и за слугите си на прекрасното поле при самите крепости на градът, близо при царските палати, и останал да преживее там за неколко дни. Това било летно време. Шатрите на богаташкий син биле само от сребро; те светели като слънце. Още в същий ден, когато богаташкий син спрел на полето, случило са, че царът се качил на кьошкът на своите палати, за да поразгледа околностите на градът и да са поналюбува на прекрасните му полета, и видел шатрите. От богатото украшение на шатрите и от техната светлина, царът останал в недоумение; той никак не е можал да си обясни, „каква е тази работа”. Лбопитството силно обвзело царът за да разбере, „каква е работата”; той по-скоро испратил слугите си да повикат гостенина, който така богато са расположил на прекрасните царски полета. Царът искал да разбере: какъв е този гостенин, от къде е той, къде отива и защо са е расположил вън, а не вътре в градът. Богаташкий син не е мислил, че ще му дойде такова”чудо” до главата; за това, когато царските слуги пристигнали и му казали, че царът го вика, той са зачудил и попитал са в себе си: - „Защо ли?... Да ли съм достоен да излеза пред лицето на един цар, и да разговарям с него? Да ли това не е некоя измама?”... И са обърнал към царските слуги: - „Но истинна ли ми говорите, че ма вика царът? Истинна ли е, че вие сте царски слуги? Къде ви е царският знак?” - „Истинна, истинна” – отговорили царските слугии му показали знаковете си от царът. Като се уверил, че действително царът го вика, богаташкий син останал още в по-големо недоумение. Недоумението било за туй, защото в ония времена, когато са е случила тази случка, никой не е смеял да излиза пред царьетата, освен техните министри. Но след малко мисление, богаташкий син като видел, че не ще може да откаже на царската покана, казал на себе си: - „Бог, който създаде мене и който постави царьете над человечеството, в минутата, когато излезна пред царът, ще вдъхне ли в мене всичко онова, което трябва да отговарям пред царът. Прочее, Бог е с мене, нека испълня заповедта на неговий земен представител”. И след това богаташкий син отишел в царските палати при царът, и то така бодро, така весело, като че влизал в бащиният си дом. Царът като видел такъв бодр, такъв весел момък, зачудил се в себе си, защото никога през живота му не са влизали при него хора толкова бодри и весели, както този непознат нему момък. Даже и в самите военачалници на страната немало такава бодрост, когато влизали при царът. Но както и да е. – Между царът и богаташкий син се развил разговор. Богаташкий син отговорил на зададените от царът въпроси с една твърде забележителна мъдрост. Това още повече зачудило царът и той започнал да гледа на богаташкий син с едно особено уважение и почитание. Разговорите продължавали. Между другото отворил са разговор и за разни държавни работи. Разговорът бил доста отвлечен и занимателен. Богаташкий син толкова мъдро развил въпросът, „как може да напредне една държава”, щото царът останал в очарование. Всички тези неща станали причина, щото още в тази първа среща, без много-много забиколки, царът казал на богаташкий син: - „Сега за първ път са виждаме, но позволете ми да ви кажа, че ви обикнах от всичкото си сърдце и душа, защото само в вашено лице намерих такъв човек, какъвто душата ми отдавна търсеше. Вашето приятелство ще бъде за менер безценно-небесно богатство. О!... ами солко ще се продължат дните на живота ми, колко блажен ще бъда аз заедно с целото си царско семейство, колко блаженно ще бъде и царството ми ако приемете да ми станете зет!...Отговорете ми, милий друже, за да утешите душата ми. Ти си мое безценно богатство; аз ве искам да та изгубя!... На тези царски думи богаташкий син отговорил: - „Ако Ваше Величество намирате, че аз – слугата Ви – съм достоен да влезна в царският Ви дом, то бъдете уверен, че на драго сърдце ще испълня желанието на моят повелител, който сте Вие, за щастието и величието на когото от днес за напред за винаги ще бъде готов да са жертвувам; но преди всичко най-покорно моля, позволете ми да взема прошка от родителите си. Това е един синовен дълг, когото аз трябва да испълня. Това е една формалност, чрез която са доказва, че действително синът почита родителите си. Въсхитен от тоя отговор, царът целунал бъдещия си зет, а този последний целунал ръка на бъдещия си тъст. Подир това, по поканата на царът, богаташкий син са преместил да живее в царский дворец. На вторий ден от това, царът дал угощение в чист на богаташкий син. На угощението присъствали: богаташкий син, целото царско семейство, царските министри и неколко царски военачалници. Когато са гощавали, в присъствието на всички царът станал и казал: - „Г-да, верни мои другари! Негова милост, гостенина, когото вие още не познавате добре, имам чест да ви го препоръчам за бъдещ мой зет. Щерко, запознавам та с твоят първ бъдещ съпруг и ви желая щастие и добър живот. Нека Бог ви благослови да бъдете една от най-силните подпорки на царството ми”. Подир това царът са обърнал към богаташкий син и богато го възнаградил, а царската дъщеря му подарила един великолепен пръстен. Угощението траяло през целий ден. Това било един малък годеж. На третий ден, богаташкий син са приготвил за път, за да отиде в домът си, да съобщи намерението си на родителите си, че той встъпва вече в брак и да иска прошка. Царът заповедал, щото с бъдещий му зет да отпътува и един от министрите. Испращането на богаташкий син станало по един най-тържествен начин. Богаташкий син пътувал весело към домът си, без да подозирал, че ще му се случи некакво нещастие. Министърът, който отпътувал с богаташкий син, имал тайна любов към царската дъщеря. Любовта на министра към царската дъщеря била съвсем тайна, така щото и самата царска дъщеря нищо не знаяла от това. Едно по тази причина и друго за туй, че на угощението богаташкий син победил некои от министрите в разискванието на некои държавни въпроси, горепоменатий министр ужасно намразил богаташкий син и решил са на всеки начин да го погуби. Пътували ден, два, три, а министра се мислил като как да тури намерението си на испълнение. Най-после хрумнала му на ум такава една мисъл: - „Може би домашните му не щему позволят да встъпи в брак; защо да ставам убиец на праздно? Да, ако домашните му му позволят, тогава нема друго спасение, освен да го погубя”. Богаташкий син пристигнал благополучно в домът си, защото го спасила горнята мисъл на министра; той разказал всичко на родителите си, поискал да го простят и да го благословят и те с радост го простили и благословили и ме пожелали добър и щастлив съпружески живот. Като видел това, министра останал като гръмнат; той силно са раскаял, защо не е испълнил намерението си още преди да са пристигнали в домът на богаташкий син; той са разбеснял и незнаял какво да прави, но мисълта, че пак ще са върнат, го укротила. След три дни, ето, че богаташкий син и министра пак са връщат на зад; те минавали през едно море. Министрът сега вече строго са решил да испълни намерението си; с тази цел той подкупил капитанина на кораба и ме дал следующите наставления: - „Когато стигнем сред морето, заповедай на двама верни от матросите си да вържат съперника ми и да го хвърлят в морето; наградата им е готова”. Капитанинът на корабът испълнил всичко. Когато корабът дошел сред морето, двама от матросите вързали богаташкий син за една дъска и го хвърлили в морето. Корабът заминал. Богаташкий син останал да са бори с вълните на морето, в което дъската твърде много му спомагала. Не са минало много, долетел един орел, задигнал богаташкий син и го изнесъл на отсрещний брег на морето, Тогава орелът започнал да говори на богаташкий син така: - „Аз зная всичката твоя история и всичко онова, което действително ще стане с тебе. Ти си тръгнал да идеш в домът на цар Астенида; този ти е пътът, който ще та изведе право в неговий дом. Ти ще станеш на царя зет и след една година ще имаш мъжско чадо; но когато това чадо стане на три години, ти треба да го дадеш в жертва на мене за добрината, която ти направих. Ако не направиш това, проклет ще си”. Богаташкий син са оплашил, като видел, че орелът му говори; той останал на мястото си като вцепен и никак не можал да си обясни, да ли това, което му говори е орел или е от Бога испратен Ангел Хранител. Но докато богаташкий син са борял с своите разни въображения, орелът пак проговорил. - „Защо мълчиш?...Говори; нема от какво да са боиш”, - казал той на богаташкий син. - „Ами къде ще та намеря?...попитал богаташкий син малко стреснато. - „На исток от престолний град на царът неколко мивути далеч има високи дървета и хладни извори, - там ще ма чакате тъкмо на третий ден, от когато чадото ви испълни третата си годишна възраст”-отговорил орела. Богаташкий син дал обещание, че ще испълни това, което му заповедал орелът, след което орелът и богаташкий син са са разделили. Богаташкий син тръгнал на път. Полека-лека, за три днистигнал той до царските палати и що да види! – Царската дъщеря се жене. А за кого? – За министрът, който пътувал с богаташкий син. Работата станала ето как: Когато министрът са завърнал в царските палати, царът като видел министра си сам, зачудил са каква е работата и попитал душевно наскърбен: - „Ами къде остана моят скъп герой, който стана душа на душата ми?” - „Ех, ваше величество, нещастието и мен за малко щеше да погуби. Таково силно корабокрушение стана, когато са връщахме, щото целий кораб стана на части и от всичките пътници и корабленници избавих са само аз и един от матросите, и то благодарение, че успехме да са хваниме за две доста големи дървета, които са отчупиха от корабът и с помощта на тези дървета не можахме да загинем докато са поутихна времето.След като утихна и морето, замина по край нас един странен кораб, помолихме са на капитанинът му да ни прибере, прибраха ни и ни изведоха на брегът. Нещастие, ваше величество!” – отговорил министрът уж нажалено и с сълзи на очите. Царът като видел министра си толкова нажален, уверил са в думите му; той са облекал в черно заедно с целото си семейство и жалил три дни своята скъпа загуба. Минала са – не минала са още жалбата на царът, министрът поискал дъщеря му. Царът са двоумил два-три дни, да ли да задоми дъщеря си за министра или не; той си мислил, че ако почака, по-добре ще е , защото може би ще са намери за съпруг на дъщеря му друго по-способно лице, какъвто беше богаташкий син, но мислил си и това, че може би и да не се намери вече подобно лице. Най-после царът казал в себе си: - Всичко е в ръцете на Бога; Той е така искал и така направи; ние не можем да му са противим. Щастието дойде в домът ми и са изгуби!... Не е ли това Божие повеление?...Може би да сме грешни. Един Бог не греши. Днес требва да са радваме и на това, което имаме. И сгодил дъщеря си поменатий министр. Не са изминали 3-4 дни и свадбата са започнала. Наший, уж погубен вече, богаташки син пристигнал тъкмо в предвечерието на свадбата, преди венчаниено. Дрехите по него били така исподрани от морските вълни, които са го тласкали в морето, щото той приличал на цел просяк. Когато влезнал в царските дворища, навред царските слуги готвили богати ястиета за свадбата; те накарали и „просяка” на работа: дали му да опече едно цело агнена шиш. Богаташкий син, когото царските слуги нарекли „просяк”, като въртел агнето на огънът, пръстенът, когото му дала царската дъщеря при годежът, светял от огъня като слънце. В това време царската дъщеря случайно излезнала на вън и минала покрай готвачницата; тя назърнала към слугите и един блясък я ударил в очите. Нози блясък бил от пръстенът на „просяка”. Щом видела това, царската дъщеря се зачудиле; тя подозряла, че тук ще са открие една тайна, по-скоро са върнала при баща си развълнувана и му казала: - Тате, не зная от къде, в готвачницата дошел един твърде дрипав човек; на ръката му има такъв един пръстен, толкова много свети, като че ли този пръстен е моят, когото аз бех дала на незабравимий ни Давида. Мола ти са, повикай този човек за да видим, каква е работата. Царът полюбопитствувал; той по-скоро испратил слугите си, повикали „дрипавия човек” и що да види! – Той бил самият богаташки син, самият „скъп герой”, според както беше го нарекъл царът. От дума на дума, царът узнал неверността на министра си, прегърнал своят загубен до сега „скъп герой”, плакъл от радост, че Всемогъщий Бог пак ги събрал на едно место и всред тази радост, размесена с плач и тъги от взаимна обич, царът като си припомнил, колко грозно да е подиграл с него министрът му, растреперал са от гняв и грозно навикал: - Ах, този неверен министр, който така жестоко са подигра с мене, който с безчестие искаше да тури на ръка целото ми семейство и целото ми царство, още тази минута да са обеси, да не го виждат очите ми. И на минутата министра бил намерен и обесен, а свадбата са свършила с венчаванието на богаташкий син за царската дъщеря. След една година, богаташкий син действително имал мъжско чадо. Когато чадото му станало на три години, богаташкий син не забравил обещанието си; той неприказал работата на съпругата си, взел сина си и тъкмо в определений ден го извел на определеното место за да го принесе в жертва на орела на избавлението си. Орелът дошел, доближил са до богаташкий син и го попитал: - Познаваш ли ма кой съм? - Познавам та. Ти си онзи, който ма избави от морето и на когото аз са обещах, че ще принеса в жертва тригодишний си син, - отговорил богаташкий син. - Помниш ли когато премина през гр. Пу? - попитал орелът. - Помня, - отговорил богаташкий син. - Какво видя и какв направи там?... пак попитал орелът. - Там видех едно мъртво тяло на улицата, аз му заплатих дългът и го погребах, - отговорил богаташкий син. - Е, мъртвото тело бех аз; ти ма избави, избави и семейството ми , а Бог ма проводи да избавя тебе от смъртта, когато беха те хвърлили в морето слугите на дявола. Този ден беше определен да ти открия тайната; аз испълних това. Прочее, вземи си детенцето и иди си с миром. Бог е с тебе, следвай пътът му, - казал орелът и станал невидим. Богаташкий син поблагодарил Бога, взел си детенцето и си отишел. После това не са изминало много, цар Астенид умрел; богаташкий син станал цар и царувал много години. Неговото царуване било най-честито. Приказва: Коста Пешов с. Калотина, 1888 година ––––––––––––– ИЗТОЧНИК: http://staricaribrod.org/bg/


Тагове:   Калотина,


Гласувай:
3
0



1. emocionalnost - Поздрави!
18.08.2018 14:46
Хубава приказка.... поучителна и интересна!
цитирай
2. georgisirakov - Благодаря!
18.08.2018 15:14
Благодаря!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgisirakov
Категория: Други
Прочетен: 32696
Постинги: 62
Коментари: 4
Гласове: 68
Архив
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031